Държавата трябва бързо да направи оценка на въздействието от Зелената сделка и то преди ЕК да обяви закона за климата в средата на март. Затова настоя президентът на КНСБ Пламен Димитров на съвместна пресконференция днес с КТ „Подкрепа“ и браншовите федерации към двете конфедерации в минния и енергийния сектор.

„9% от световното замърсяване идва от Европа. Дори и с нулеви емисии, ако стигнем 2050 г., но без работни места, без енергетика, без тежка индустрия, без нищо, всъщност с чист въздух само – зелени, но бедни, пак 91% ще продължават да замърсяват въздуха”, посочи президентът на КНСБ.

снимка: КНСБ

Той призова институциите, съвместно с научните среди, да изградят постоянно действащ орган – Национален борд за справедлив преход и устойчиво развитие. Целта му ще е да иска и получава анализи и разчети от България и чужбина за една или друга стъпка за прилагането на Зелената сделка за това по какъв начин тя може да повлияе на даден сектор, бранш, икономика, индустрията и работните места. Само така ще бъде ясно какво е въздействието от реализирането на екологичните мерки върху икономиката ни и ще бъдат маркирани червените линии, които България не трябва да прекрачва при участието си в нея.

“Времето е отрицателно, никакво и може би държавата е проспала някой друг ден, но ние няма как да стоим безучастни и без да изискваме преди някой да ни е поставил пред свършен факт”, настоя Димитров. Той подчерта, че исканията не са политически и че ефектът върху страната ни ще е далеч по-сериозен от затварянето на двата блока на АЕЦ „Козлодуй“ след приемането ни в ЕС. Трябва да е ясно, че преди 2030 г. страната ни не може да си позволи за закрие енергийни мощности, тъй като няма как да заместим електроенергията, произвеждана от въглищните централи.

снимка: КНСБ

Димитров подчерта, че България не трябва да подкрепя заявката за намаляване на емисиите на въглероден двуокис с 50 до 55% до 2030 г. спрямо базовата от 1999 г. Ако това бъде прието отиваме към всички други сектори – енергийния, металургията, цялата тежка химия, транспорта и земеделието, предупреди Димитров. “И ние искаме да сме зелени, но искаме да работим и да сме богати, и да бъдем сигурни за бъдещето на семействата и децата си, които да останат тук в България”, категоричен бе той.

Двете конфедерации настояват още страната ни да не подкрепя пренасочването на средства от продажбите на въглероден двуокис към бюджета на ЕС. Ако това се прави, реално страната ни ще изгуби, тъй като приходите от продажби сега са 1,1 млрд., а от европейския фонд за справедлив преход е предвидено да получим 450 млн .евро.

снимка: КНСБ

По думите на Димитър Манолов гласът на гражданите не се слуша на никакви нива и решения се взимат от чиновници. Той се надява съдбата на Зелената сделка да не бъде с по-различна съдба от тази на Лисабонската стратегия. “Иска ми се съдбата на Зелената сделка да е такава, каквато беше съдбата на Стратегията 2020. Причините за притеснение са налице и ние трябва да реагираме на всичко, което се случва”, предупреди Манолов.

Трябва да е ясно, че Зелената сделка означава и увеличаване на цената на електроенергията. Никой няма да понесе ръста, ако тя се реализира, предупреди Георги Петров, председател на Националната федерация на енергетиците към КНСБ.

До края на месеца двете конфедерации ще обявят съвместен план за действия, който ще включва поредица от акции в страната и в Брюксел.

снимка: КНСБ

На пресконференцията бе представена съвместна декларация на миньорските федерации на КНСБ и КТ „Подкрепа“. В нея те настояват за изработване на стратегия, която да включва краткосрочен план до 2025 г., средносрочен до 2030 г. и дългосрочен до 2050 г. Синдикатите предлагат трите стратегии да бъдат обсъдени в Браншовия съвет за тристранно сътрудничество по въгледобив и енергоресурси, там да обсъдят и актуалния Национален план за енергетика и климат, както и териториалните планове за въглищните региони.

Освен това миньорските федерации настояват да се представи петгодишен план за развитие на Български енергиен холдинг (БЕХ),обвързан с работата на държавните дружества в комплекса “Марица-изток”. Те настояват още за:

Да се представи програма за инвестиции в “Мини Марица-изток” ЕАД, която да покаже начина за устойчиво развитие на дружеството и годините напред;
Изготвяне на експертен анализ за наличните технологични решения, които биха могли да заместят сегашните източници на енергия при запазване на икономическия потенциал на съюза и жизнения стандарт на всеки европейски гражданин.
Двете структури предупреждават, че са в готовност да стартират протести за защита на работните си места и бъдещето на отрасъла.


Share Follow

Leave A Reply