Над 175 хиляди превозни средства с гръцка регистрация, които са преминали през петте гранични пункта между България и Гърция, са купили електронна винетка след въвеждането й. От тях близо 20 000 са тежкотоварните автомобили и камиони. Това съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова по време на двустранна среща с Костас Караманлис – министър на инфраструктурата и транспорта на Република Гърция в рамките на Четвъртото заседание на Съвета за сътрудничество на високо равнище между правителствата на двете страни. Министър Аврамова отчете, че гръцките превозни средства се нареждат на трето място по брой от всички превозни средства с чуждестранна регистрация – след тези от Турция и Румъния. Тя напомни, че за улеснение на пътуващите гръцки граждани на граничните контролно-пропускателни пунктове с Гърция е разпространена информационна брошура на гръцки език за приложимите правила за пътуване с електронни винетки по републиканската пътна мрежа в България.
Регионалният министър информира гръцкия си колега, че от 1 март 2020 г. пътните превозни средства с тегло над 3,5 т, които се движат по платени участъци в България, ще плащат за ползването им тол такса. Тя предостави на министър Караманлис подробна информация за тол системата, а той пое ангажимент да бъде разпространена до деловите среди и браншови организации на превозвачите в Гърция. Аврамова допълни, че е подготвена и информационна брошура за тол системата, начините на таксуване и контрола, която е преведена на гръцки език и скоро ще бъде налична на граничните контролно-пропускателни пунктове.
Министър Аврамова и министър Караманлис обсъдиха широк кръг въпроси, свързани с развитието на икономиката, транспортната свързаност и други от взаимен интерес. Двамата подчертаха, че страните ни имат добро сътрудничество в сферата на енергетиката, туризма, културния обмен, изграждането на транспортните връзки.


„За нас основен приоритет е реализацията на газовия интерконектор между България и Гърция с оглед на желанието ни за диверсификация на газовите доставки и постигане на енергийна сигурност на Балканите, както и доизграждане на паневропейските транспортни коридори на територията на България и свързаните с тях пътни артерии“, посочи министър Аврамова. Тя отбеляза, че България продължава работата по автомагистрала „Струма“, част от коридор номер 4, който е най-късият маршрут между Западна и Централна Европа и Бяло море, и вертикалната връзка Видин-Ботевград, която е част от същото направление. „Със завършването им от Румъния до Гърция ще се пътува по магистрален и скоростен път“, отбеляза Аврамова. Тя допълни, че страната ни работи активно и по изграждането на магистралите „Русе-Велико Търново“ по коридор номер 9 и автомагистрала „Европа“, част от коридор номер 10. Тези проекти ще подобрят свързаността в региона и ще открият по-широки възможности за бизнес, инвестиции и туризъм. „Гръцките строителни компании са добре дошли при изпълнението на големите инфраструктурни проекти. Очакваме и българските фирми, които желаят да инвестират в Гърция, да бъдат третирани равнопоставено при участието им в търгове за стратегически проекти, включително в енергийната област“, подчерта Петя Аврамова.


От своя страна министър Костас Караманлис информира, че Гърция продължава да разширява и подобрява пътните връзки с България, като важни оси за развитие на икономическото развитие. Вече е напълно обновен най-натовареният участък Промахон-Серес, по който се движи трафикът от ГКПП „Кулата“. В района предстои да се изградят също нов път до Мандра и 4 важни пътни възела. Той отбеляза, че е важно да продължи развитието на транспортната и железопътна мрежа между двете държави, за да се насърчи още повече двустранното сътрудничество.
Министър Петя Аврамова проведе среща и с Адонис-Спиридон Георгиадис – министър на развитието и инвестициите на Република Гърция. С него тя коментира насърчаването на териториалното сътрудничество като инструмент за постигане на икономическо, социално и културно сближаване, както и за подобряване на свързаността. Тя отбеляза, че ключов проект по Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A Гърция – България 2014-2020 г. е строителството на нов граничен пункт между България и Гърция при градовете Рудозем и Ксанти, чрез който ще се даде допълнителна възможност за развитие на двустранните отношения, бизнеса и туризма. Очаква се с него да се подобри социално-икономическото състояние на Южен централен район в България. Министър Георгиадис също посочи, че граничният пункт е много важен за развитието на района и че той ще допринесе за развитие на туризма. Той отбеляза, че Гърция се посещава от 1,5 млн. туристи от България годишно.

Двамата министри обсъдиха и бъдещата програма за трансгранично сътрудничество Гърция – България 2021-2027 г. Министър Аврамова заяви, че тя трябва да се фокусира върху потенциала и нуждите на граничните региони. „Ние предлагаме до 30 % от бюджета на бъдещата програма да бъде ориентиран към стратегически проекти като се вземат предвид трансграничната свързаност и транспортни връзки между страните и се наблегне върху развитието на железопътния транспорт. Предстои да се направи анализ и да се изготвят конкретни предложения за стратегически проекти“, посочи тя. Другото предложение е да се създаде Фонд за малки проекти като инструмент за насърчаване на икономическия растеж на малките и средни предприятия в пограничния район. Министър Георгиадис увери, че Гърция ще подкрепи това предложение, тъй като според него подпомагането на малкия и среден бизнес е много важно за граничните райони.
Двамата коментираха и бъдещата европейска програма за транснационално сътрудничество Interreg Euro-Mediterranean area 2021-2027 (EURO MED), която ще замени Програмата за транснационално сътрудничество „Балкани – Средиземно море“ 2014-2020 и програма „Югозападна Европа“ 2014 – 2020. Министър Аврамова заяви, че за България е важно да получи подкрепата на Гърция новата програма да обхваща цялата територия на страната. България насърчава включването на малките и средни предприятия като директни бенефициенти чрез прилагане на новия инструмент Фонд за малки проекти. „И не на последно място, предвид прекратяването на двете програми за транснационално сътрудничество и разширяването на допустимата територия, би следвало да се осигури бюджет, отговарящ на очаквания висок интерес към бъдещата програма“, отбеляза тя.


Share Follow

Leave A Reply