Световната здравна организация официално обяви Европа за новия епицентър на пандемията от COVID-19, a европейските лидери оприличиха извънредното положение със състояние на война. “Ние сме във война”, отсече поне пет пъти президентът на Франция Еманюел Макрон, обръщайки се към сънародниците си за втори път за една седмица по повод пандемията от коронавируса, който се разпространява заплашително бързо в страната. Европейските лидери решиха единодушно и затварянето на границите на ЕС за срок от 30 дни.

Въпросът е закъсня ли Европа с обявената “война”, общите действия и затварянето на границите? Дали в стремежа си да запазят максимално дълго нормалния начин на живот и икономиката си, европейските лидери не обрекоха страните си на по-сериозни и дългосрочни проблеми? Едно нещо е ясно. Светът ще се пребори с коронавируса, както се е преборил в миналото с много по-страшни зарази. Какъв обаче ще е животът след вируса? Ще си вземат ли европейските лидери поука от кризата? Ще излезе ли Европа по-силна от преди, или напротив?

снимка: Pixabay

Основната грешка, която ЕС допусна бе липсата на унифицирани действия. Гражданите и политиците на Стария континент явно все още не могат да проумеят, че всички сме едно цяло, искаме или не. И като такова сме заедно в добро или лошо. В добро, когато икономиката, търговията и туризма процъфтява, и в лошо, когато болести, кризи и бежанци нахлуват.

На времето един цар каза- “народа трябва да си смени чипа”. Очевидно всички европейци трябва да си го сменят и да разберат, че когато един гражданин на ЕС в едно малко италианско село в Ломбардия се е разболял с опасната зараза, то това е проблем на всички 500 милиона граждани на ЕС в 27 страни. Когато заразата стигне до Италия, то значи, че тя вече е и в България, и в Португалия, и в Швеция.

снимка: БГНЕС

Предприемането на локални мерки са абсолютно безмислени, ако не са следствие от предприемането на радикални наднационални действия на ниво ЕС. Това така и не се случи. Всяка страна се оправя поединично. България затвори всичко, Франция не, Белгия частично, Италия е под тотална блокада. Днес, месец и половина след стъпването на вируса в Европа лидерите на ЕС решиха да предприемат общи действия и да затворят границите на съюза.

снимка: БГНЕС

От все по-стряскащото нарастване на заразените в Европа става ясно, че лидерите на ЕС са сгрешили, и то много. И грешката може да не е на ниво държави и предприети мерки, но със сигурност е на ниво начин на мислене. Европейците не могат да проумеят, че тази общност, която се създаде в последните десетилетия е толкова зависима и обвързана, че заразата в Бергамо е еднакво отдалечена от Милано, Париж, Лисабон, Малмьо и Габрово.

снимка: БГНЕС

И когато тази пандемия отмине пика си в Европа е редно същите тези лидери да преосмислят действията си в подобни кризисни ситуации. Ако Европа действа като един общ организъм шансът за ограничаване на подобни зарази ще нарастне драстично. Някой ще кажат, че това е невъзможно. Напротив, след като в добро можем да сме заедно, да се развиваме и да търгуваме, то можем и в лошо.

Ще дойде денят, в който вирусът ще бъде победен, но на каква цена? На цената на хиляди загинали, съсипани бизнеси и икономики. Когато дойде този момент европейската общност трябва да си вземе поуките и да действа заедно в бъдещи кризисни ситуации. Дано коронавирусът е двигателя на тази промяна. Двигател, който ще “смени чипа” на европейските нации и ще започнат да работят знаедно, и в добро и в лошо.


Share Follow

Leave A Reply