Очакваме възстановяването на заетостта да започне в края на 2020 година и да продължи през 2021-ва. Това заяви по време на брифинг в Министерски съвет министърът на финансите Владислав Горанов. Той припомни, че във вчерашния ден правителството е одобрило и ще предложи в днешния ден на Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 2020 година. По думите му част от мерките, които налагат изменението на Закона за бюджета са свързани с вече одобрените допълнителни разходи, с изпълнение на програмата за задържане на заетост, по известна като мярката “60/40”, глобалната ни сигурност, породена от ограничителните мерки, свързани с пандемията. Той отбеляза, че всичко това прави по-трудно прогнозирането за развитието на глобалната, европейската и частната българска икономика през следващите месеци до края на годината.

“Има различни сценарии, но имаме достатъчно основание да смятаме, че предварително предвидените ръстове в годишния Закон за бюджета няма да се реализират. По думите му правителството е разработило три сценария, като прогнозата, която е била поставена на масата от него, е най-негативната. Министър Горанов заяви, че това се прави, за да сме максимално подготвени с финансови буфери, за да се запази функционирането на системите на държавата до края на годината.

снимка: правителствена информационна служба

Той отбеляза, че фискаланата рамка, която се предлага, е намаление на приходите с 2 милиарда и 440 милиона и увеличение на разходите с 1 милиард и 70 милиона лева.

„Тези 1 милиард и 70 милиона, 70 милиона от тях са за допълнителни лихвени разходи, свързани с увеличението на лимита по държавния дълг и 1 милиард допълнителен трансфер от държавния бюджет по бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за финансиране на Фонд „Безработица“, за да може да посрещне допълнителните разходи, свързани с мерките за подкрепа на заетостта. Предложили сме и увеличение на лимита на държавния дълг, за да осигурим финансиране на дефицита, който ще се формира в резултат на намаление на приходите и увеличение на разходите. Общият размер на очаквания дефицит в бюджета за 2020 година се очаква да достигне 3,5 милиарда, което е около 3 % от БВП“, уточни Владислав Горанов.

Той поясни, че ако към този дефицит 3,5 милиарда, добавим 700-те милиона операции по финансирането, свързани с капитализирането на Българската банка за развитие (ББР), тогава се очертава необходимост от осигуряване на допълнително финансиране по линия на дълговото, в размер на 4,2 милиарда над предварителните разчети в годишния Закон за бюджета. “За да осигурим допълнителни фискални буфери, ако този сценарий се окаже малко консервативен, предлагаме и увеличение на лимита на новия държавен дълг от сегашните 2,2 млрд. лв. при сценарии за нулев дефицит до 10 млрд. лв. – т.е. 7,8 млрд. нов потенциален дълг. ”, поясни финансовият министър.

снимка: claimsmag.co.uk

“Още от сега правя уговорката, че от него на първи етап ще бъде необходимо да се търси от пазара- тези 4,2 милиарда лева, за които споменах нов дефицит, плюс операции по финансиране, свързани с капитализирането на ББР, а останалата част от лимита ще бъде активирана само в случаи, когато се налагат след кризата или следващите месеци в хода на 2020 година при осигуряването на допълнително ликвидно финансиране за фискалната програма”, допълни той. По думите му всички тези мерки имат една единствена цел- да гарантират, че държавата има достатъчно ликвидност и достатъчно възможност да поддържа основните си функции и да финансира както системата за социална сигурност, системата на здравеопазването, така и общо системата на сигурност, която включва МВР и Министерство на отбраната.

снимка: правителствена информационна служба

“Продължавам да смятам, че консервативно планиране и добрата фискална политика в последните години дават възможност държавата да може поддържа основните си функции. Но съм длъжен да предложа сценарий ако нещата отидат в по-негативна посока. Защото ако се окажем в ситуация, в която трябва допълнително да се реагира, трябва да имаме готовност по линия на фискалните буфери и по линия на финансиране на системите. Затова предлагаме днес на НС тези изменения, обясни Горанов.

Министър Горанов подчерта, че не се разглежда сценарий за промяна на данъчната политика. „Особено в криза, увеличението на данъци не е добър съветник. Когато стопанският живот страда, натоварването с допълнителни тежести няма да подобри състоянието му“, уточни той

“В момента не отчитаме рецесия, но инвестиции и потребление са поставени пред изпитание”, каза още финансовият министър.

 


Share Follow

Leave A Reply