Измина един месец от официалното стъпване на световната пандемия от коронавирус в България. Един месец е малко и много време за анализи и обобщения. От една страна е малко, защото пандемичната обстановка може много бързо и рязко да се промени при грешните решения. От друга страна е един достатъчно дълъг период, за да може ясно да се направи съпоставка между развитието на болестта в различните страни и да се прецени каква е тенденцията до момента.

снимка: БГНЕС

Най-добрият метод за сравнение, на това как се справя България в ситуацията, е чрез съпоставка с други страни в региона. И когато говорим за сравнение на държави трябва да се вземат няколко фактора предвид. На първо място- факторът население. Не можем адекватно да сравним развитието в България и в САЩ, тъй като населението и територията на Щатите са в пъти по-големи от тези на страната ни. На второ място- за всички е ясно, че официалните статистики за болните няма как да са на 100% точни, защото има стотици хора, които са прекарали заболяването леко и дори не са стигнали до изследване с тест и вписване в статистиката. Това не значи, че те не са достоверни, а напротив. Положението е еднакво за всички страни, така че разликата в статистиката и реалните заболели е еднаква навсякъде. Смъртните случаи също са добър показател за съмнения. Там грешки трудно могат да се допуснат.

снимка: pixabay.com

Как се представя България на фона на другите балкански страни?

Най-подходящата страна за сравнение с България е Сърбия. Северозападната ни съседка е с приблизително еднакво население с България- 7 милиона. Официално болестта там стъпи само 2 дни преди да навлезе в България. В началото на заразата двете страни имат сравнително еднакъв брой заболели. Статистиката показва, че на 8-ми март, когато в България обявиха първите два случая, в Сърбия има 1 болен. Четири дни по-късно заразените в България са 23, а в Сърбия 24, отново сходни резултати. На 13 март, само пет дни след официалното навлизане на пандемията в България , от правителството обявиха строги мерки. Подобни мерки не се случват в Сърбия. Там едва на 15 март са обявени първите мерки от правителството, които са частични.

В началото, резултат от различните подходи на двете държави не се вижда. Страните продължават да поддържат сравнително равно нарастване на броя на заразените. Към 19 март в България болните са дори повече- 110, а в Сърбия 103. Ръстът на заболелите в този ден е 20% в България и 16% в Сърбия. Разликите в двете страни започват явно да проличават след края на първата седмица със строги мерки в България. На този ден трендът се обръща. Нашите съседи от Сърбия регистрират ръст от 31% на заболелите, а в България е регистриран ръст от 15%.

Тази ситуация провокира правителството на Сърбия близо 20 дни след официалното начало на заразата в страната да предприемат строгите мерки, които България въвежда едва на шестия ден. Очевидно сръбското правителство е направило грешка със закъснението на налагането на тези действия. Тенденцията за промяна на разпространението в двете страни почва да става все по-осезаема в следващите дни. Закъснелите мерки вече не дават нужния резултат. Предприети са късно. На статистически език кривата на България и кривата на Сърбия поемат по два коренно различни пътя.

снимка: SCMP

Седмица след закъснелите действия на Сърбия разликата между двете страни е двойна. На 28 март в България има 331 случая и тенденция за спад в растежа на заболелите. В Сърбия на същата дата има 659 болни и двойно по-голям ръст от страната ни- 25%, срещу 13% в България. Седмица по-късно разликата вече е тройна. На трети април в Сърбия има 1476 случая с коронавирус, а в България са 485. Растежът на случаите в Сърбия се запазва- 26%, срещу 6% в България. Към този ден случаите в родината ни нарастват с 4 пъти по-бавни темпове от тези в Сърбия.

графика: Информо, по данни на СЗО

Точно месец след началото на пандемията в България страната ни официално подминава 600 случая, а в Сърбия те наближават 2700. Ръстът на заболелите в страната ни варира в границите между 3% и 6%, а в Сърбия е между 10% и 17%. Бройката от 600 заразени, която България достига един месец след началото на заразата е достигната от Сърбия 20 дни след началото на заразата.

При смъртните случаи положението е сходно, като двете страни са с приблизително еднакво население, еднакви социални и здравословни проблеми и сходни демографски показатели. Към 9 април смъртните случаи в Сърбия са 65, а в България са близо три пъти по-малко- 24. Статистиката показва, че до 24 март двете страни са имали еднакъв брой смъртни случаи- по три за всяка страна.

България се оказа балканската страна, която най-рано наложи строги мерки срещу разпространението на COVID-19. Ефектът от тях може да се види не само в сравнението със Сърбия, но и с другите страни в региона. Нашите братя от Северна Македония ни изпревариха по брой заразени и смъртни случаи в последните дни, въпреки три пъти по-малкото население. Южните ни съседи Гърция, които също наложиха стриктни мерки, но по-късно от България ни изпреварват три пъти, като бройката на заразени в страната наближава 2000, а смъртните случаи са повече от 80. Босна и Херцеговина с близо два пъти по-малко население от България минава 800 заразени и над 30 смъртни случая. Най-богатата страна в региона- Словения с три пъти по-малко население от страната ни има 1100 заразени и над 40 смъртни случая.

снимка: TRT

От статистиките на съседите ни със значително по-голямо от нас население не можем да извадим точни изводи, но все пак можем да проследим как закъсняването на предприемането на навременни мерки, каквито имаше в България, са повлияли негативно на разпространението на пандемията. Най-фрапантният пример е Турция. Няма и един месец от както болестта официално е стъпила на турска земя, а статистиките са повече от стряскащи. През първата седмица от заразата там болните нарастват средно с 250% на ден. Сравнение с първите дни на заразата в Италия, Турция надминава ботуша значително в негативната статистика. В момента в страната има над 40 000 заразени, а страната предприе строги мерки едва миналата седмица.

Добрите новини от предприетите строги и навременни мерки в България са факт. Колкото и някой да се опитва да ги омаловажи, сравнителната статистика не може да се пренебрегне. Постигнахме много, всички заедно с дисциплина и отговорност, за да поддържаме кривата на опасната зараза плавна. Ако погледнем ситуацията в Сърбия, едно такова забавяне в страната ни до момента е спасило над 40 човешки живота за месец. И ако тези добри данни не са достатъчно мотивиращи за българите и за властите да продължат да правят това, което правят в последния месец, то нищо не би било. Статистиката показва- на верен път сме, но пътя не е извървян и не трябва да криволичим от него. Колкото по-стриктно спазваме досегашните мерки, толкова по-бързо ще излезе от този кошмар и ще се върнем към нормалния си живот.


Share Follow

Leave A Reply