Очакваната безработица

Години наред България регистрираше рекордни спадове в безработицата. В последното десетилетие тя се сви до такава степен, че де факто в страната не съществуваше безработица. Не може да се каже същото за другите южноевропейски страни. Страни като Италия, Испания, Португалия, Гърция, Турция, Северна Македония, Босна и Херцеговина, Сърбия и Албания регистрираха притеснителни нива на безработица.

снимка: Капитал

Сега с оглед на обстоятелствата покрай коронавируса безработицата в България и по света нараства отново. Правителството обяви мерки за задържане на служителите по метода 60/40, който предполага 60% покриване на заплатата от държавата и 40% от фирмите, докато тече кризата. До момента има над 22 000 регистрирани по програмата. Въпреки това редица заможни фирми в този труден за всички нас момент предпочетоха да си спестят и тези 40% и направо да освободят служителите си и ги пратят на пазара на труда. Всичко това с уговорката, че когато пандемията отмине, ще ги наемат отново, а дотогава са грижа на държавата. Освен че е неуважително към служителите им, е и неморално към държавата, в момент като този, когато икономиката ни е поставена под сериозен натиск.

снимка: economic.bg

Тази глобална икономическа криза е нетипична и дори изкуствена, предизвикана от обстоятелства отвъд икономическите параметри. Като такава тя не подлежи на стандартните тълкувания за икономическа криза, например като тази, която започна през 2008 година. И точно тези факти говорят и за бързото ѝ отшумяване в момента, в който пандемията приключи. С нейното приключване ще приключи и тази изкуствена безработица, нещо повече, ще настъпи глад за кадри. Когато това се случи, работодателите ще разберат какво голямо значение има отношението им към служителите по време на пандемията.

Спад на катастрофите

Свикнали сме да разглеждаме пандемията от коронавирус като отрицателна новина. Ето, че има и своите положителни страни. Със 186 по-малко тежки пътнотранспортни произшествия са настъпили на територията на страната за времето на обявеното извънредно положение от 14 март до 7 април в сравнение със същия период на миналата година. Това показва съвместен анализ за периода на отдел „Пътна полиция“ на МВР и Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ (ДАБДП).

снимка: Христо Христов

Подобни съпоставки на практика са неприложими, тъй като трафикът е в пъти по-малък. Войната по пътищата в България е временно отменена за сметка на войната срещу коронавируса. Въпрос на време и данни е да се разбере коя от двете е по-опасна. Засега в статистиката взима превес положителното. Зимата свърши и времето ще става все по-добро, а обичайно в такива моменти в България броят на катастрофите значително се увеличава. Сега положението е различно.

снимка: БГНЕС

За съжаление това са временни промени в статистиките от външен фактор. В момента, в който блокадата падне и българинът тръгне отново на път, войната по пътищата ще започне на нов глас. Докато не се промени културата на шофиране и манталитета на българина на пътя, подобни статистики ще са само едно утопично изключение. Самоизолацията вследствие на световната пандемия е подходящ момент да спрем и да се замислим за бъдещото си поведение по българските пътища. Искаме ли да се върнем към старите черни статистики, или ще променим нещо? Зависи от всички нас.

Съдбата срещу Борис Джонсън

Съдбата е опасно нещо, особено когато я предизвикаш. През тази седмица премиерът на Великобритания Борис Джонсън бе приет по спешност за интензивно лечение в лондонска болница. Състоянието му се влошило след 10 дневно боледуване от коронавирус на домашно лечение. За радост състоянието на британския премиер се подобрява в последните дни. Дали британският политик не влезе сам в капана на съдбата с изказванията и действията си относно коварната болест през последния месец?

До скоро Джонсън бе сред най-яростните противници на пълната карантина на населението и спирането на икономиката. Нещо повече, британският премиер подценяваше и омаловажаваше опасността от вируса за страната му, която взе мерки далеч по-късно от повечето други страни. Екстравагантният премиер и един от лидерите на “Брекзит” движението настояваше страната му да премине към стаден модел на имунизиране. Той твърдеше, че населението трябва поетапно да преболедува вируса и да си изгради имунитет към него. Тези негови теории не само че са опасни и застрашаваха живота на милиони британци, но и са недоказани в световен мащаб.

Плодовете на тази грешна стратегия на Борис Джонсън се берат от британците в днешните тежки моменти. Страната се превръща в една от най-засегналите, а смъртните случаи, за съжаление, се увеличават ежедневно. На фона на тези черни статистики съдбата си го върна на британския премиер, когато самият той бе диагностициран с коронавирус. И днес той изпитва пълната мощ на заразата. Същата тази мощ, която по-рано той отричаше и омаловажаваше. Дано британският премиер се справи с тежката болест и когато се върне в офиса си на “Даунинг стрийт”, да вземе пандемията насериозно, защото не само неговата съдба зависи от действията му.


Share Follow

Leave A Reply