В началото на Балканската война в България са работили около 600 медици. Те са водили борба срещу връхлитащите епидемии. Тогава страната ни е била застрашена от холера и петнист тиф. Те са поразили повече хора, отколкото оръжията на бойното поле. Спасителите в онова време са били именно медицинските работници. Армията ни е била около 600 хил. Представете си за какво става въпрос – 600 хил. военни на 600 медици. Въпреки малкият им брой армията без тях е нямало да се справи. Нямало е да оцелее.


Днес отново сме изправени пред война, която е по-опасна от бойните оръжия на цяла армия. “Воюваме – война за обществено здраве, за сигурността, но сме във война срещу невидим и неуловим враг”, каза френският президент Еманюел Макрон. След него тези думи повториха още много други политици, лекари, общественици и културни дейци.

снимка: БГНЕС

Да, това е война, на която не изпращаме войници и не се борим за територии, а изпращаме медици, които се борят за човешки животи. И ако в началото не възприемахме насериозно заразата от COVID-19, защото мислехме, че няма да ни достигне и че Китай е далеч, те да му мислят, то днес не е така. Вирусът е тук и все по-мощно се разпространява и няма време и място за конспиративни теории, че руснаците или американците са решили да изтребят света и да си пробутат ваксините. САЩ оглавява черните класации с брой заразени и починали, а Русия също върви натам.

снимка: pixabay.com

На 11 март Световната здравна организация определи новия коронавирус като пандемия. А това означава, че епидемията от COVID-19 е всеобхватна и населението няма имунитет срещу нея. Пандемията се характеризира и с висок процент на смъртност.

Естествено, в историята има и много други примери за смъртоносни болести, през които е преминало човечеството и които са отнели милиони животи. Безспорни са били и заслугите на медицинските специалисти. Безспорни са и постиженията им в здравеопазването, не само във времената на война. Никой не ги отрича и не би могъл да го направи, но защо се сещаме за това колко ценни са ни те, най-вече в трудни времена, или когато опрем до тяхната помощ?

снимка: БГНЕС

Медицинските професии векове наред са били възприемани за едни от най-престижните и уважавани, но в последните години сякаш нещо тотално се обърка във възприятието на обществото. Все по-често чувахме за агресия срещу медици, хиляди други бяха принудени да напуснат страната ни заради обидните условия на труд, пред които бяха изправени, и мизерните заплати, които получаваха.


Само преди седмица след катастрофата с журналиста Милен Цветков отново последваха агресивни изказвания в социалните мрежи. Те гласяха, че медиците са виновни за това, че не е оцелял той и че те не заслужават да им се ръкопляска всяка вечер. Бе повдигнат и въпросът за това, че линейката се е забавила. От Спешна помощ опровергаха това. Няма да съпоставям двете страни, но около самия случай има изключително много важни обстоятелства, за които не може и не бива да съдим с лека ръка от дивана вкъщи. Независимо дали са се забавили или не при пристигането си на мястото на катастрофата, не бива да поставяме под общ знаменател всички медици за техните грешки, защото все още има и такива, които не спят, не се виждат със семействата си и дават всичко от себе си в името на това да спасят поредния човешки живот. Такива изказвания няма да доведат до нищо положително, а само ще провокират агресията срещу медицинските лица отново да се засили и то точно тогава, когато те са ни най-необходими и когато тъкмо се понижиха случаите на нападения срещу тях.

снимка: БНР

Положението в България, а и в света, относно нуждите от медицински работници не е никак розово и затова е добре да ги запазим. Медицинските сестри, които останаха да работят в България, повече от година протестират с искания за промяна в модела на финансиране на здравната система и реално оценяване на труда им. Стигна се до там, че само преди малко повече от месец пет медицинcки cecтри окупираха зала на бившия Партиен дом. Това породи много противоречиви реакции както сред политиците, така и сред гражданите. Някои ги подкрепяха, а други ги сочеха с пръст и ги наричаха психически нестабилни. Броени дни след този случай заразата навлезе у нас по-агресивно и ние се сетихме, че без медиците ни няма да се справим. Осъзнахме колко ценни са те за страната ни и че точно в тези времена не бива да позволяваме да изтичат повече медицински работници в чужбина. Те са ни нужни тук повече от всякога, но ние трябва да докажем, че ги заслужаваме. Не може вечно да разчитаме само на Хипократовата клетва и да очакваме от тях и невъзможното, като само ги притискаме. Това са героите на нашето време и те заслужават подкрепа, стабилност и закрила.

снимка: ВМА

Преди няколко седмици СЗО обяви, че в света не достигат 5,9 милиона медицински сестри и призоваха отделните държави, които се сблъскват с този проблем, да увеличат броя на завършващите медицински сестри средно с 8% годишно. Но как в България ще се постигне това, щом младите хора са свидетели на лошо отношение към медиците и нестихващи протести в последните години заради унизителните условия на труд. Медицинската професия е дълг и призвание, но има нужда и от повече стимул и мотивация. Дойде време да помислим за истински важните професии, след като несправедливо години наред не им обръщахме внимание.


Българските медици рамо до рамо са воювали години наред заедно с армията, днес те са на първа линия на фронта, но този път войската не може да им пази гърба. Години наред здравните работници чрез своята саможертва и всеотдаен труд с цялото си сърце са се борили за спасяването на живота и здравето на народа ни. Време е и ние да им отвърнем със същата отдаденост и да ги запазим. Да се вслушаме в техните молби, нужди и призиви и да им покажем, че не са сами. Заразата е навсякъде и няма връщане назад. Въпросът е как ще излезем от всичко това и дали ще гледаме на нашите медици като на герои и след отминаването на заразата, защото е добре да се сещаме за тях и не само когато ножът опре до кокала.

снимка: ВМА


Share Follow

Leave A Reply