Икономика или здраве

След два месеца на строга карантина светът, Европа и България са изправени пред тежка дилема за бъдещето си. Заплахата от коронавируса е все така реална, болните и жертвите нарастват с все по-бързи темпове, а ваксина и сигурно лекарство все още не са измислени. На фона на цялата пандемична обстановка вече се виждат и икономическите последици от тази дълга световна изолация.

Световните правителства, в това число и българското, са изправени пред дилемата- да започнат възстановяване на икономиката или да задържат още строгата карантина. С натиска на времето и повечето браншови организации и предприемачи повечето страни решиха да разхлабят мерките. Това направи и България, въпреки че случаите на заразени не намаляват. Предприетите мерки през последната седмица до голяма степен ще подпомогнат за спасяването от фалит най-вече на малкия и среден бизнес- ресторанти, магазини, някои спортни зали и др. За съжаление, това си има своята цена и тя е рискът от бум на заразените, поява на нови гнезда и повече жертви.

снимка: Pixabay

Може би т. нар. локална изолация е ключът към баланса между икономика и здраве. Вече видяхме подобни опити в няколко български села, домове за възрастни хора, Банско и ромски махали в София и Сливен. Те работят. Локализира се гнездото на заразата и се изолира от останалата част на страната докато ситуацията не се подобри. През това време животът може да продължи с почти нормални темпове в останалите части на страната, в които няма бум на заразени. Коронавирусът ще бъде още дълго с нас и всички ние трябва да се научим да съжителстваме с него по възможно най-безопасния начин, но мислейки и за бизнеса и икономиката.

Рисков летен туризъм

Тази седмица даде началото на възстановяването на сравнително нормалния живот в страната. И когато говорим за възобновяване на икономиката не може да не споменем и туризма, като един от най-пострадалите сектори. По всичко личи, че ни очаква най-слабата туристическа година от десетилетия, както заради ограниченията в различните страни, така и заради страха от заразяване, който ще откаже хиляди хора от пътувания и почивка.

На фона на тези условия летен туристически сезон в България все пак ще има. Глътка въздух за хилядите хора, които се препитават по този начин. Със сигурност обаче той ще бъде повече от необикновен и най-вече рисков. В медиите се появиха статии от Великобритания, които прогнозират бум на британските туристи в България през това лято. Страната ни е определяна като примамлива дестинация поради ниските си цени и ниските нива на заразени от коронавируса. Това, че страната ни е привлекателна за туристите от една страна е добра новина, но от друга крие своите рискове.

снимка: БГНЕС

Нивата на заразени от коронавирус по българското Черноморие са незначително ниски към този момент, но при изсипване на туристическа маса от страни като Великобритания, Германия, Русия и други места, статистиката със сигурност ще се промени към по-зле. Редно е министерството на туризма да помисли за начини, по които страната ни да се предпази от много нови гнезда на заразата по летните ни курорти. Може да се следва модела на Хърватия и Гърция, които ще допускат в страната туристи само след направен тест за коронавирус в рамките на 24 часа преди влизане в страната. Да, невъзможно е по този начин да се предотврати изцяло нов внос на вируса, но поне ще се ограничи до минимум и ще внесе нужното спокойствие сред бранша и сред самите туристи.

Македонски език, комплекс за малоценност и избори

Наближават избори в Република Северна Македония и типично по български политиците в страната втвърдиха тона и допринесоха за ново влошаване на отношенията с България. Междудържавната комисия по историческите въпроси се оказа пълен провал, поради нежеланието на македонските “историчари” да водят диалог с българските си колеги, базиран на фактология и документи.

Това, за съжаление, не е изненада за никого. Комплексът за малоценност и наслояването на фалшива пропаганда сред нашите братя от Северна Македония с продължение на десетилетия си изиграха своята роля. Илюзията, че е възможно двете страни да се разберат за историческите недоразумения по европейски, по подобие на страни като Австрия, Швейцария и Германия, се разби на пух и прах. Очевидно е, че македонските учени използват нови и непознати за световната общественост научнофантастични методи, по които изследват историята си.

Никола Димитров

Новото в случая е поведението на политиците в страната, които доскоро подхождаха с доброжелание и дипломатичност към България и нерешените въпроси с общата ни история. Сред тези политици, които направиха завой на 180 градуса, са и президента Стево Пендаровски, както и външния министър Никола Димитров, чиито дядовци не само са знаели какви са и какъв език говорят, но и са се борили за правото си да се определят като българи. България в случая може да си направи два извода- или всичко е било един голям фалш, целящ типично по байганьовски да преметнат българската държава и да ги допуснем в ЕС, или тези политици са се отдали на моментна предизборна реторика, която да привлече на тяхна страна максимален брой от обществото.


Share Follow

Leave A Reply