Спад в персоналния рейтинг на президента Румен Радев. Ако през декември миналата година положителната оценка за него е 48%, то в началото на месец май тя е 40%. С 10% се е увеличила отрицателната оценка за държавния глава. Това сочат данните от проучване на „Алфа Рисърч“, проведено сред 1000 души чрез телефонно интервю в периода 28 април – 5 май.

За първи път от встъпването в длъжност на Румен Радев президент и премиер се изравняват по доверие – 40% за Радев и 40% за Борисов.

Този паритет създава коренно различна динамика и интрига пред предстоящите през есента на следващата година президентски избори, за които до момента Радев беше най-силният кандидат. Макар и по косвен начин, завихреният от кризата с коронавируса танц на рейтингите може да повлияе съществено и на по-близките парламентарни избори, защото опозицията няма да може да разчита в такава степен на силата на един от малкото си говорители със способност да въздействат върху общественото мнение, посочват от агенцията.

снимка: alpharesearch.bg

От „Алфа Рисърч“ отчитат повишаване на цялостния рейтинг на Бойко Борисов, като той достига вторите относително най-високи стойности след „златните“ първи години на първия му мандат – 40% положителни оценки за дейността му (ръст от 10 на сто спрямо декември), 31% отрицателни (спад от 8 на сто спрямо декември). Разгледано в малко по-краткосрочна ретроспекция, за последен път премиерът има позитивен рейтинг, но с минимален превес на одобрението над неодобрението (37%:35%) през юни 2018г., в края на българското европредседателство.
От агенцията посочват, че макар и да е още много рано да се правят дългосрочни изводи, може да се каже, че три съществени обществени нагласи обуславят това „насрещно движение“ в рейтингите на двамата генерали.
Първо, необичайната за българската общество консолидация зад тезата, че има неща, в които можем да се справим не по-зле от много други страни. 40% са на мнение, че страната ни се справя по-добре от повечето европейски страни в борбата срещу COVID-19, според 38% – в едни направления се справяме по-добре, в други по-зле и едва 14% – смятат, че във всичко се справяме по-зле. Тази оценка логично подобрява позициите на изпълнителната власт, която пое отговорност за мерките, с които противодействаше на кризата, и обратното, влошава тези на президента, който беше един от основните опоненти и критици на предприетата стратегия.

снимка: alpharesearch.bg

Те отчитат и това, че за общественото мнение, изходът от директните сблъсъци между премиер и президент, е в полза на премиера. Предвид доскорошната дистанция в нивата им на доверие, това е доста сериозно обръщане на нагласите, дори и да е само временно. 34% одобряват позицията на Борисов относно мерките за ограничаване разпространението на коронавируса в първоначалната остра фаза от кризата, срещу 27% подкрепа за позицията на Радев. По-сближени са оценките за позициите им относно скоростта и подхода към икономическото възстановяване – 28% одобряват тезите на премиера срещу 24% – на президента.

снимка: alpharesearch.bg

снимка: alpharesearch.bg

От „Алфа Рисърч“ отбелязват, че независимо от шумно изразяваните крайни мнения, сечението на обществените нагласи показва сериозна подкрепа както за предприетите мерки през този период, така и за начина, по който хората са се възползвали от тях. 70% одобряват здравно-карантинните мерки, чувствайки се по-сигурни с тях. 60% – мерките в образованието и най-вече своевременното въвеждане на дистанционно обучение за децата им. 52% е подкрепата за лансираните социални мерки, насочени към най-уязвимите и рискови групи. Преобладаващо критични настроения са налице единствено към все още неясните икономически мерки, които могат да се окажат факторът, който да наклони везните в следващите месеци.

“Ако погледнем към настоящите очаквания, ще видим също, че макар уморени, или изнервени от ограниченията, у хората все още доминират страховете и предпазливостта – предпочитат по-бавното и постепенно връщане към нормалността, в което да има по-малко люшкания и повече предвидими действия (40%), пред високата или много бавна скорост. В това отношение, до момента Борисов успя да съвмести и двете основни обществени настроения – на страха за личния и на близките живот и здраве, и на нетърпението за излизане от социална изолация. Радев зае една по-идеологическа позиция в защита на „гражданина и икономиката“, която обаче „увисна“ откъм носители, тъй като неговите основни избиратели не са енергичните млади юпита, които са основните изразители на подобни настроения, а далеч по-рисковите и затова по-загрижени за собственото си здраве хора от по-високите възрастови групи. Което доведе и до спада в неговата подкрепа”, отбелязват от агенцията.

снимка: alpharesearch.bg

 

От агенцията отчитат, че двата месеца извънредно положение водят до двоен негативен резултат и за основната опозиционна сила БСП. Лидерът ѝ Корнелия Нинова губи 6 пункта подкрепа и рейтингът ѝ спада до ниво от 15%.

снимка: БСП

Съизмерими стойности е имал предишният председател на левицата М. Миков през 2015-2016г., преди да бъде сменен на лидерския пост от г-жа Нинова. Още по-сериозно изглежда отражението върху електоралната подкрепа за БСП. Спрямо декември партията губи около една трета от потенциалните си избиратели (от 21.5% на 12.2%). Ако не преодолее този негативен развой през периода на очаквана икономическа рецесия чрез привличане на изпадналите във финансови затруднения избиратели, тя рискува да се превърне в донор на гласове за други политически сили, посочват от „Алфа Рисърч“.

снимка: alpharesearch.bg

В края на извънредното положение, ГЕРБ прекрачва прага на очакваната „нормализация“ със сериозно преимущество на полето на електоралните нагласи, посочва агенцията. Запазвайки позициите си от преди кризата почти без промяна (20.8%), само поради ерозията на БСП (до 12.2%), той получава почти двойна електорална преднина пред нея. На трето място остава хипотетичната формация на Слави Трифонов.

снимка: БГНЕС

Реалните електорални позиции на тази партия обаче, ако се яви на избори, могат да се окажат доста еластични и това да доведе до размествания и при други политически сили. При останалите политически субекти съществени промени няма. Почти всички те губят леко от кризата, вкл. малкия коалиционен партньор Обединени патриоти, които остават в сянката на големия управляващ, отчитат от „Алфа Рисърч“.

снимка: alpharesearch.bg

Като извод от „Алфа Рисърч“ отбелязват, че рекапитулацията от първия етап от кризата сочи, че подобно на много други страни, и в България подкрепа получиха политиците, които поставиха като приоритет ограничаването на здравните последици от пандемията, дори и с цената на рестриктивни за ежедневието на хората мерки. “Това време обаче, поне на този етап, приключва, а позитивите от досегашната ситуация изглеждат вече изконсумирани. Оттук нататък паралелната битка ще е за личното физическо, но и за икономическото здраве на обществото. Този, който има по-ясна визия, предложи по-работещи мерки и съумее да балансира различните интереси на отделните социални групи, ще получи новото стратегическо предимство”, пишат още от агенцията.

снимка: alpharesearch.bg

Абсолютен лидер по одобрение според резултатите от изследването е началникът на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса ген. Венцислав Мутафчийски, който получава 60% положителни оценки за работата си срещу само 15 на сто отрицателни.

снимка: БГНЕС

 


Share Follow

Leave A Reply