Левски като заложник

Европа се подготвя за възстановяване на спортните дейности, след като пикът на коронавируса отмина. Българското първенство по футбол също ще бъде възстановено в началото на следващия месец. На фона на тези новини столичният футболен гранд Левски е в клинична смърт. Въпреки усилията на верните фенове на отбора да го подкрепят финансово и да бъдат неговия основен спонсор през последните месеци, Левски не може да продължи да съществува без реален собственик.

През тази седмица се очакваше да има развръзка по този заплетен казус, а драмата около акциите на клуба се превърнаха във водеща тема, която измести пандемията. Не само заради един от най-популярните футболни отбори в България, но и заради политическия привкус на събитията. Досегашният собственик на Левски Васил Божков направи дързък опит да се подиграе с властта в България, като запрати акциите на отбора към премиера Бойко Борисов. В крайна сметка успя да се подиграе единствено с феновете на Левски, които таяха надежда за развръзка в продължаващия вече няколко месеца казус около собствеността на отбора им.

снимка: БГНЕС

Очевидно целта на Божков е била да създаде хаос както в управлението на страната, така и сред феновете на Левски, които да насочат цялата си ярост към Бойко Борисов като основен виновник за състоянието на отбора. Болшинството от привържениците на клуба обаче прозряха този сценарий и не последва очакваният протест в синьо пред “Дондуков” 2.

Следващата стъпка бе публикуване на кореспонденция между Божков и предполагаемия министър на финансите “Vladi Goranov”. Кореспонденцията не показва нищо освен очевидна неграмотност, но доказва нечистите намерения на Божков към акциите на Левски и въобще цялостното му отношение към отбора. Левски вече не е футболен клуб, а един заложник с пистолет, насочен към главата си, употребяван от бизнесмена в изгнание за политически атаки и създаване на хаос и напрежение в страната. Сега остава въпросът дали този заложник ще се измъкне невредим, или ще станем свидетели на смъртен случай.

Абитуриентски балове по време на коронавирус

На фона на постепенното разхлабване на мерките за борба с пандемията от COVID-19 се стигна и до въпроса с абитуриентските балове на дванадесетокласниците в България. Над 15 хиляди абитуриенти се събраха във “Фейсбук” и написаха писмо до Министерския съвет с молба да им позволят поне изпращанията в двора на гимназиите.

Премиерът се срещна с инициаторите на молбата и се стигна до договореност. Абитуриентите ще могат да се съберат в училищните дворове и да проведат едно изпращане на открито. Остава обаче въпросът доколко е редно и безопасно да се правят такива компромиси? Всеки ученик има право на подобно тържество, с което да ознаменува завършването си, но редно ли е това да става точно сега на фона на 30-40 новозаразени дневно. Наивно е да се вярва на обещанието за спазване на дистанция при подобно събитие.

Светът преживява една от най-тежките си години в последното столетие, а учениците в 12. клас са имали лошия късмет да завършват точно сега. Да, всеки ученик мечтае да има бал да празнува с приятелите си и да си изкара една незабравима вечер, но в крайна сметка на каква цена ще бъде този бал? Ако цената е риск от заразяване на близките хора, бабите и дядовците, които са ни отгледали, то по-добре да се изчака за по-добри времена. За съжаление изпращанията ще се случат и остава само да се надяваме от тях да останат само приятни спомени, а не неприятни последствия.

Бъдеще с коронавирус

Световната здравна организация излезе с притеснителното твърдение, че новият коронавирус може “никога да не изчезне” и да стане болест, с която човечеството ще трябва да се научи да живее. Ако тези прогнози се окажат верни и търсенето на ваксина се провали, какво бъдеще ни очаква? Ще живеем ли под постоянен страх и ограничителни мерки, ще се върнем ли към нормалния си начин на живот въпреки опасностите, или вече живеем в различен свят?

Дори да не се открие никога ваксина, надеждата за откриване на ефективно лекарство, което да занижи до минимум опасността и смъртността от вируса ще го превърне в един обикновен сезонен грип, с който развитите страни ще се справят без проблем. Въпреки това опасността за страните в Африка и Азия ще остане дълго. Статистики за смъртност и брой заразени в тези страни се водят трудно. Дори в момента никой не може да каже каква е реалната цифра на заразените и починалите от вируса в Африка. Официално светът мина бройката от 300 000 жертви, а болните са над 4,5 милиона. Най-вероятно и двете цифри са силно занижени.

снимка: ЕПА/БГНЕС

Трудно може да се отговори на въпроси с толкова неизвестни, но едно е сигурно – светът със сигурност ще се промени при всеки един развой на пандемията. Начинът ни на живот, начинът на мислене и комуникация вече няма да са същите. Остава само да се надяваме промените да са към по-добро, а не към по-лошо.


Share Follow

Leave A Reply