Светът постепенно започна разхлабване на строгите мерки срещу пандемията от коронавирус. Близо три месеца световната икономика просто спря. Безпрецедентно човечеството почти напълно преустанови своите дейности. От една страна това се оказа добре дошло за природата, която и без това беше достатъчно изхабена от човешката дейност в последните десетилетия. От друга страна това спиране се оказа пагубно за икономическото развитие на абсолютно всички държави в света. Създаде се една неяснота относно финансовото бъдеще, както на всяко едно домакинство, така и на всяка една държава по света, включително и България.

снимка: БГНЕС

Днес икономиката постепенно ще започне процес на възстановяване, който за съжаление остава с много въпросителни и условни. До голяма степен въвзстановяването ще зависи от дисциплината на гражданите, предотвратяването на втора вълна от коронавируса, откриването на лекарства и най-вече ваксина срещу заразата. Въпросът е, кои сектори от икономиката ще се възстановят най-бързо, кои сектори изобщо не са пострадали и кои ще изпитват затруднения още дълго време?

Има няколко сектора от икономиката, които не само, че не пострадаха от пандемията, но и увеличиха своя капитал и регистрираха невиждани печалби. Сред тях най-вече са хранителните магазини, които по време на изолацията, и особено в нейното начало, регистрираха грандиозни печалби, сходни с приходите около коледните и новогодишни празници. Всички помним истерията с презапасяването със стоки от първа необходимост и най-вече с тоалетна хартия, които станаха повод за редица подигравки в социалните мрежи.

Спедиторските фирми също са част от печелившите от пандемията. Техните услуги се оказаха жизнено важни по време на масовата изолация и социално дистанциране. Спедиторите са от ключово значение не само за доставянето на необходими продукти и стоки за гражданите, но и за частичното поддържане на бизнеса на редица фирми, които поради обстоятелствата няма как по друг начин да си продават стоката. Сред тях са книжарници, ресторанти, магазини за дрехи, мебели, техника и всякакви други малки, големи и средни фирми, които нямаха възможност да отворят своите физически локации из градовете.

Всички тези бизнеси са част от групата на пострадалите от пандемията, които в момента постепенно получават шанса да заработят наново. Хубавото време, което тепърва предстои, предоставя възможност за ресторантите да се събудят от пандемичния си сън. Част от тях съумяваха да покрият загубите си чрез онлайн поръчки, но това разбира се не е достатъчно за печалба. В момента им се предоставя възможност за функциониране без вътрешните им части. Конкретно в България намаляването на ддс-то за този бранш със сигурност е един допълнителен стимул за по-бързото възстановяване на сектора. Въпреки това голяма част от ресторантите разчитат на приходи от туристи, които в момента не са налични и не се знае кога изобщо ще има.

снимка: Pixabay

Редом с ресторантите се отвориха и повечето спортни съоръжения и всякакъв вид магазини, включително и моловете. Всички те също ще имат шанса да превъзможнат до някаква степен щетите от кризата. Разбира се, това до голяма степен зависи от клиентите и факторът страх, който дълго ще отблъсква голяма част от обществото от посещения в затворени помещения като молове и фитнес зали.

Третата група са най-тежко пострадалите от пандемията, които и най-трудно ще се възстановят когато всичко приключи. Това са всички фирми, които се занимават с туризъм и транспорт. Може би неусетно в последните десетилетия туризма се превръща във все по-голям фактор за икономиките на повечето държави в света. Всичко това стана възможно благодарение на глобализацията, отварянето на света и възможността за свободно пътуване почти навсякъде. Икономиките на страни като Гърция, Хърватия и Италия са силно зависими от туристическия бранш. В последните години България, като атрактивна дестинация, също става все по-зависима от туризма.

Възстановяването на масовия туризъм зависи главно от измислянето на ваксина и ефикасно лекарство срещу коронавируса, което да принизи заплахата от него до такава степен, че хората да не се страхуват да пътуват и да се върнат към любимото си занимание. Това за съжаление е един процес с голяма въпросителна пред него и неяснота кога изобщо ще се реализира. Едно е сигурно, тази година международния туризъм ще бъде тотално разбит. Голяма част от щетите върху икономиките на страните ще са именно от крахът на туризма. Повечето страни ще заложат на вътрешния туризъм, но той няма как да бъде достатъчен. Няма как страна като Хърватия с население от 4 млн. души да спечели толкова от вътрешен туризъм, колкото в нормални условия, когато се посещава от над 20 млн. международни туристи.

Секторът туризъм до голяма степен е обвъран и с транспортния сектор. Хората спряха да пътуват, дори и след разхлабването на мерките страхът от заразата при пътуване с пътнически транспорт остава голям. От това страдат не само автобусните и жп превози, но и самолетните компании. Голяма част от тях са на ръба на фалит и най-вероятно, ако ситуацията продължи още дълго ще има и много фалирали. Транспортния сектор е обвързан и с продажбата на горива, които също бележат невиждан спад.

Позитивната новина за икономиката от цялата ситуация е, че тази финансова криза е причинена от външен фактор, а не от вътрешен икономически процес. Няма как ситуацията да се сравни със Световната финансова криза от 2008 година, когато причината за срива бе чисто икономически. Днес ситуацията е друга, имаме външен фактор, който пречи изкуствено на икономиката да продължи възхода си. Когато този външен фактор бъде елиминиран икономиката ще започне да функционира отново и бързо ще се измъкне от рецесията. Днес всичко е в ръцете учените и тяхната способност да открият възможно най-бързо лек срещу коварната болест. Този лек ще излекува не само здравето на хората, но ще излекува и техния страх, ще излекува и световната икономика.


Share Follow

Leave A Reply