Конфликтът в Сирия навлиза в десетата си година. Десет години на война, страдание и мъка. И все още нищо не е приключило. Сирийците продължават да живеят в страх и отчаяние, а бъдещето им е заложник на една безкрайна война. Война, която принуди половината от населението да напусне домовете си през последното десетилетие, а тези, които останаха са изправени пред безпрецедентна икономическа криза и заплахата от коронавирус.

Тази година, редом с най-тежката хуманитарна криза след Втората световна война, Сирия е близо и до икономически крах. Неправилното управление на икономиката на режима, широката корупция, финансовата криза в съседен Ливан и COVID-19 пандемията поставиха икономиката на страната на колене. Сирия е изправена пред най-високия си процент на инфлация досега, заедно с рекордната девалвация на националната си валута. Според ООН осем от 10 сирийци живеят в бедност, основните стоки стават оскъдни, а храната и лекарствата започват да стават недостъпни за обикновените хора.

снимка: БГНЕС

Конфликтът започна, когато сирийците излязоха на улиците на 15 март 2011 г., за да протестират срещу авторитарното правителството на Асад, което след това започна брутална репресия, довела до конфликт, при който загинаха над 370 000 души и разселените са милиони. Така наречената “Арабска пролет” доведе до безкрайната война в близкоизточната страна. С времето конфликтът заприлича все повече на една прокси война между световните сили, като Москва и Техеран подкрепят Асад, докато САЩ и Турция подкрепят различните бунтовнически групи. Един регионален по своята географска характеристика конфликт, но световен по ангажираността на целия свят в него.

снимка: www.youtube.com

Тази война роди и едно друго опасно явление. Терористичната групировка „Ислямска държава“ (ИДИЛ) също се включи в разгрома на Сирия и се противопостави от всички останали страни в конфликта. Явлението “Ислямска държава” успя да всее хаос и терор не само в рамките на близкоизточната страна, но и в Европа, където за кратък период от време групировката успя да извърши редица терористични актове. Към днешна дата те са прогонени от повечето от своите крепости в Сирия, въпреки че някои екстремисти продължават да се задържат в провинция Идлиб в северозападната част на страната.

На фона на тази кризисна ситуация в Брюксел се проведе четвъртата конференция на тема „Подкрепа за бъдещето на Сирия и региона”. Между 29 и 30 юни повече от 80 страни, регионални и международни организации и агенции на ООН седнаха около виртуална кръгла маса, за да потърсят решение на всички ключови измерения на сирийската криза : политически, хуманитарни, финансови и регионални.

ЕС и неговите държави-членки активно подкрепят сирийците още от началото на конфликта. Над 20 милиарда евро са предоставени за хуманитарна помощ, стабилизация и устойчивост от 2011 г. насам в подкрепа на сирийците в Сирия и съседните страни. Най-вече за Ливан, Йордания и Турция където има близо 6 милиона сирийски бежанци. Тези страни се борят със сложните вътрешни ситуации и продължават да се нуждаят от финансова помощ, за да посрещнат нарастващите нужди както на бежанците, така и на собственото си население. Въпреки това турският президент Реджеп Ердоган се възползва от деликатната ситуация, за да изнудва и заплашва Европа с предизвикването на нова мигрантска криза, ако финансовите потоци и политическото му спокойствие приключат.

снимка: Getty Images

САЩ от друга страна действа все по-твърдо срещу режима на Асад. На 17 юни влязоха в сила най-широкообхватните санкции, прилагани някога срещу Сирия. Законът за гражданска защита на Сирия “Цезар акт” драстично разширява правомощията на правителството на САЩ да санкционира фирми, лица и правителствени институции за икономически дейности, които подкрепят режима на Асад. За разлика от предишните санкции, “Цезар акт” подвежда под своя юрисдикция трети страни, които извършват такива дейности, включително трансграничните бизнес мрежи, които са от решаващо значение за оцеляването на режима. Най-изложени на риска са Хизбула, и авторитарните съюзници на режима на Асад в Русия, Китай и Иран.

Президентът на Сирия Башар ал Асад, снимка: БГНЕС

Примката около режима на Асад се затяга все повече извън бойното поле, а пандемията от COVID-19 може да се окаже разковничето, което да приключи десетгодишната война. Решението на конфликта е само едно- устойчив мир, постигнат чрез диалог с посредничеството на ООН. Алтернативата е все по-голяма мизерия, продължаваща хуманитарна криза и безконтролно ширеща се пандемия от коронавирус в страната.

 

 


Share Follow

Leave A Reply