Ляв президент, десни протестиращи

През тази седмица за пръв път станахме свидетели на откритото обединение между издигнатия от БСП президент Румен Радев и софийската градска десница. Това се случи на протестите против акцията на прокуратурата срещу съветниците на президента. Протестите започнаха пред президентството и стигнаха до Съдебната палата. Освен Румен Радев и Демократична България, протестът бе подкрепен и от вицепрезидента Илияна Йотова, както и от БСП, бивши и бивши представители на партията столетница като например Александър Томов.

На пръв поглед уникалното обединение между хора с крайно противоположни възгледи би изглеждало шокиращо. Едните, в лицето на президента, БСП и бившите членове на партията са с леви възгледи, носталгия към комунизма, с проруска ориентация и дълбоко влияние от “Големия брат”. Те многократно са показвали и доказвали желанието си да дърпат страната на изток, далеч от влиянието на Европа и са защитавали руските геополитически интереси в България. Те също така многократно са изразявали своята носталгия към комунизма, един период на откровенна диктатура, липса на демокрация, свобода на словото, избора и свободното придвижване на стоки и хора, репресии и убийства. Иронично, тези хора днес протестират с искания точно за свобода на словото, демокрация и против мутрите, които са чеда на края на комунизма- т. нар. хора с куфарчета.

От другата страна на общия протест са хората от т. нар. градска десница. Хората, които твърдят, че са наследници на ОДС, първите демократични движения в България и автентичното дясно. Истински европейци, демократи, либерали, антикомунисти и застъпници на свободата на словото, капитализма и българското бъдеще в обединена Европа и западните съюзи. Същите тези хора се кланят всеки 1-ви февруари на паметника на жертвите от комунизма в България, където впрочем Румен Радев и неговите съпартийци не присъстват. И най-вероятно голяма част от тези протестиращи имат свои роднини в миналото, които са репресирани, убивани и затваряни от комунистическия режим.

И днес доживяхме момента, в който тези две нехомогенни по своето съдържание смеси успяха да се смесят в общ протест. И трябва да си зададем въпроса, какво е провокирало това обединение? Някой ще каже врагът на моя враг е мой приятел. Да, но на какаква цена? На цената на потъпканата памет на твоите деди, погазване на принципите си и преодоляването на всякакви идеали и разбирания, само и само да се постигне целта. Цялата ситуация звучи като подбутване на вълка обратно в кошарата с любезното съдействие на овцете.

Акциите на прокуратурата

Когато говорим за протестите срещу прокуратурата няма как да не споменем и самата прокуратура. Вече става въпрос нееднократно, че цялата енергия и усилия на новия прокурор Иван Гешев са логични и точно това трябва да се очаква в работата на на този пост, но те биха били ефективни само ако са безпристрастни и насочени към всички.

Да, съдейки по думите на главния прокурор това е така. Той многократно е заявявал, че никой няма да избяга от закона и, че на всеки ще му дойде реда. Ето, сега се отдава шанс Гешев да защити и на практика твърденията си. Двойните стандарти, които бяха само една теория на неговите противници ще започват все повече да заприличват на реалност, ако прокуратурата не се заеме активно със казуса “Росенец”.

“Имаме еднакви стандарти и не ги прилагаме в зависимост от това дали става въпрос за министър-председател, за Доган, за Пеевски“, заяви Гешев, а малко по-късно прокуратурата разпореди разследване а случая с т. нар. летни сараи.

Без значение дали дебаркирането на Христо Иванов е политически пиар и показна акция, когато законът и фактите говорят, то прокуратурата не трябва да мълчи. Ако главният прокурор е искрен в своите твърдения, че е безпристрастен и ще пореже всеки, който нарушава закона, то той трябва да проведе до край и безпристрастно разследването с т. нар. летни сараи. Те са и теста на Иван Гешев, който ще покаже, доколко независим или зависим е главният ни прокурор.

COVID-19 размирици

След близо двумесечна световна карантина негативните последици върху психическото здраве на хората са все по-видими. Стрес, страх от неизвестното, безработица, изолация, параноя и ограничения повлияха негативно на мнозинството от потърпевшите. Това получи своето отразение и в гражданското поведение, за добро или лошо.

снимка: ЕПА/БГНЕС

Първо се започна с размириците и анархията в САЩ, заради убийството на чернокож от полицай. Агресията достигна такива нива, че излезе границите на разумното. После последваха подобни протести по цял свят, въпреки карантината и риска от коронавирус. Последното проявление на тази агресия са протестите в съседна Сърбия, където също се стигна до ескалация на напрежението.

EPA/KOCA SULEJMANOVIC

Хората просто загубиха търпение и се изнервиха в желанието си да се върнат към нормалния си начин на живот.  Връщането на по-строгите мерки в Сърбия накара хората да загърбят разумното мислене и въпреки очевидния пик на заболели, те излязоха на протести срещу новите рестрикции. Въпросът е до къде може да стигне тази ескалация на напрежението и дали тя не е по-заразна от COVID-19.


Share Follow

Leave A Reply