София под блокада

Протестите срещу правителството предминаха в нова фаза на развитието си. В столицата бяха блокирани редица от ключовите кръстовища. Емблематичният Орлов мост е блокиран денонощно, редица други важни булеварди- частично. Целта на блокадите отново е същата- оставка на правителството и главния прокурор Иван Гешев. Какъв е смисълът обаче от това блокиране и дали то ще доведе до постигане на целите на протестиращите?

снимка: БГНЕС

Ясно е, че целта е да се създаде повече напрежение и да се притиснат управляващите за оставка, но дали с тоталното блокиране на движението в близо двумилионна София може да се постигнат политическите цели. По-скоро не. Единствените потърпевши от тези блокади за жителите на града, които се опитват да си стигнат до работното място. Този ход на протестиращите не само, че не пречи на депутатите и на правителството, а още по-малко на главния прокурор, който е в отпуска, но и създава отрицателно отношение в обществото.

снимка: БГНЕС

Ако целта на протеста наистина е да постигне успех, то той трябва да търси масовост и да се насочи към триъгълника на властта, а не към блокиране на обикновенните граждани, които работят. За постигане на масовост отново протеста трябва да е насочен към привличане на гражданите, които не са на протест, а не към тяхното отблъскване. В този контекст блокирането на възловите кръстовища в града по-скоро прилича на един протест срещу гражданите на София, а не срещу властта.

снимка: БГНЕС

Подкрепа за протестите, но не и за предсрочни избори

Нагласите на българите според ново социологическо изследване на “Галъп интернешънъл” показват, че народът масово подкрепя исканията на протестиращите, но над половината смятат, че няма нужда от предсрочни избори. От къде идва това разминаване във вижданията на хората?

снимка: БГНЕС

Тези данни показват едно- масово българинът е достигнал едно прилично ниво на политическа култура и осъзнава, че е безсмислено провеждането на предсрочни избори по време на последната година от мандата на кабинета. Импулсивността е заменена от разума, че промяната може да се случи по демократичен път чрез редовни избори, без необходимост от създаване на служебен кабинет по-време на тежка пандемична обстановка.

снимка: БГНЕС

Българите искат борба на политическата сцена. Борба на идеи, ценности и програми, а не на компромати, популизъм и празни обещания. Времето на неизпълнените обещания приключи. Тези 30 години преход и десетки протести успяха да обучат една голяма част от народа на достатъчно добра политическа култура, че да знаят какво да изискват от партиите. А това неимоверно създава един сериозен коректив на всеки следващ, който ще управлява страната. Дали това ще е на предсрочни избори, както искат хората от площада или на редовни избори догодина, важното е да започне едно разрешаване на дълбоките проблеми с корупция в страната- нещо, което иска и ЕС.

Ваксината срещу COVID-19

Светът плавно се приближава към създаването на ефективна и надежна ваксина срещу коронавируса. Докато вече има някои ранни успехи на изпробвани ваксини по света, все още е рано да се говори за масовото им разпространение. Вирусолозите дават като най-ранен етап за приключване на тестовете на новите ваксини пролетта на 2021 година. Тогава вече можем да говорим за масовото им разпространение.

снимка: iStock/Getty Images

Въпреки това редица правителства в света вече създават закони и урегулират ваксинирането на населението. В това число, дали ще бъде безплатна ваксината, ако да за кого ще бъде безплатна и за кого не? Кой ще получи ваксина приоритетно, ще бъде ли тя задължителна или пожелателна? Подобни закони започнаха да се коват и в България. Страната ни ще осигурни над 2 млн. безплатни ваксини, в момента в който бъдат достъпно. Подобно на други страни в света и при нас тя ще се дава приоритетно на хора от рисковите групи- възрастни и с придружаващи заболявания.

снимка: ЕПА/БГНЕС

За да е успешна една ваксина е необходимо ваксинирането на поне 50% от населението на света. Въпрост е до колко хората ще имат желание да се подложат на ваксината? Голяма част от населението проявява скептицизъм към ваксината, посилен от статии със съмнително съдържание в интернет. В случая е възможно да станем свидетели на масова интернет психоза, когато реално се стигне до разпространението на ваксини и на отлив от желаещи за подобна, което само би удължило ситуацията, в която се намира света в момента.


Share Follow

Leave A Reply