Професор Пламен Киров е бивш конституционен съдия и преподавател по конституционно право в Софийския университет “Св. Климент Охридски“. Той участва в разработването на редица законопроекти, свързани с държавното управление. Консултант е на постоянни комисии на Народното събрание, Министерския съвет и Министерството на правосъдието. Участва като експерт в процедурите по изменение и допълнение на Конституцията на Република България. От 2002 г. е юридически секретар и председател на Правния съвет на президента на Републиката. Завършва пълен мандат като Конституционен съдия от 2006 до 2015 г.

Проф. Киров, днес премиерът Бойко Борисов предложи свикване на Велико Народно събрание, това добър ход ли е според Вас от страна на управляващите?

Министър-председателят Бойко Борисов не може да предложи свикването на Велико народно събрание. Свикването става с внасянето на проект за нова Конституция от не по-малко от половината народни представители. Това е моментът, който предизвиква процедурата за изменение и приемане на нова Конституция. Това е една политическа декларация, която изразява някакви намерения, но ако забелязвате с нея много общо се загатва какви са намеренията на ПП ГЕРБ за бъдеща конституционна реформа. Нямаме текст. Нямаме проект за изменение на Конституцията или проект за нова такава, върху който да градим своите заключения. Всъщност, целта е максимално дълго да се удължи живота на това правителство, тъй като процедурата по глава девета на Конституцията на Република България за приемане на нова Конституция и изменение на съществуващата протича независимо от мандата на изпълнителната власт на Министерския съвет. Това ще рече, че мандатът не се влияе от процедурата по глава девета и по този начин се съхранява правителството. Това е замисълът на ПП ГЕРБ.

снимка: правителствена информационна служба

Да изясним за нашите читатели, какво представлява, всъщност, Великото народно събрание?

Великото народно събрание играе ролята на учредителна власт, онази изначална първична и непроизводна власт на народа да създава нова Конституция и да внася изключително важни изменения в действащата Конституция, например- промяна на формата на управление или на държавно устройство. В това число, от република да стане монархия, от парламентарна република да стане президентска република. Ето това е промяна на формата на държавно управление. Конституционния законодател 1991 година предвиди, че за такива особено важни радикални въпроси, които засягат развитието на българското общество и държава десетилетия напред, да бъдат решавани не от обикновения парламент, а от Великото народно събрание. За това и състава на Великото народно събрание се състои от 400 народни представители, за разлика от обикновения парламент, който е от 240 депутати. За това и компетентността на Великото народно събрание е уредена в глава девета, отделно и самостоятелно от компетентността на обикновеното Народно събрание.

снимка: informo.bg

Как се избират членовете на Велико народно събрание и кой може да се кандидатира за депутат в него?

Може да се кандидатира онзи, който отговаря на изискванията за избиране на народен представител. Тук няма разлика между обикновено и Велико народно събрание. С тази разлика, че министър-председателят малко се пообърка и каза, че половината ще се избират мажоритарно, другата част пропорционално. В глава девета на Конституцията се казва, че съставът на Великото народно събрание се избира по общия ред, тоест, по начина, по който се избира обикновено Народно събрание. За сега то се избира по пропорционална избирателна система, защото такъв е текстът в Изборния кодекс. Ако управляващите мислят да изменят Изборния кодекс, специално за избирането на Велико народно събрание, значи ще стигнат твърде далеч.

снимка: БГНЕС

Как ще бъде организирано управлението на държавата в периода между разпускането на Народното събрание и избирането на Велико народно събрание?

Разпускат се-избират се Велики народни събрания, правителството си остава и управлява.

Какви са неговите правомощия?

Неговите правомощия са безгранични, що се отнася до създаването на нова Конституция. Никой не може да ограничи тази първична, както казахме, производна върховна власт в обществото и държавата, да се създаде нова Конституция. Каквото пожелае и реши Великото народно събрание- това ще бъде. Никой не може да го ограничи.

Сградата на Министерски съвет

Вие казахте, че правителството ще остане докато действа Великото народно събрание и няма да има служебно. Премиерът Борисов обяви, че ще се оттегли от ден първи, в който Народното събрание вземе решение да се произведат избори за Велико народно събрание съгласно чл. 160 на Конституцията. Може ли да разтълкувате за нашите читатели какво всъщност ще се случи оттук нататък?

Тук уловката е, че това е за обикновената публика. Това е нечий прах в очите на хората. Това, че правителството ще подаде оставка- нищо не означава. То в оставка ще продължава да изпълнява своите правомощия до избирането на ново правителство от парламента. Ама този парламент нали се разпуска с избирането на Велико народно събрание и правителството си остава, макар и подало оставка, то продължава да си изпълнява функциите на изпълнителна власт. Има една хипотетична възможност Великото народно събрание, което, както казва Конституцията, в неотложни случаи може да влезе и да наследи функциите на обикновено Народно събрание, та Великото народно събрание да тръгне да избира ново правителство, ако то прецени, че случая е неотложен. Вие представяте ли си, в един 400-членен парламент, в който ще бъдат представени най-различни политически партии, като се има предвид и последните социологически сондажи за съотношението в силата на политическите сили, как ще успее то да излъчи ново правителство. Най-вероятно няма да успее. Тоест, в известен смисъл, не абсолютно, разбира се, това правителство се бетонира за един относително продължителен период от време. Ако Великото народно събрание не иска да избере ново правителство, мандатът на Великото народно събрание не е ограничен със срок, както е на действащия парламент до 4 години. Великото народно събрание може да приема нова Конституция и 7 години.

В кои случаи Великото народно събрание може да продължи дейността си като Народно събрание, след като се е произнесло по въпросите, по които е било свикано?

Ако така приеме новата Конституция- може. Имаме такъв пример с Конституцията от 1991 година, след като се прие новата, за да бъде създадена законовата инфраструктура на новата влязла в сила Конституция от 12 юли 1991 година, седмото Велико народно събрание продължи своя мандат и прие някои закони. След което се разпусна и бяха проведени изборите на 13 октомври 1991 година за обикновено Народно събрание. Всичко зависи от волята на Великото народно събрание.

снимка: БГНЕС

И все пак значи е възможно Великото народно събрание да разгледа промени, които не са част от изброените от премиера Бойко Борисов?

Разбира се. Великото народно събрание не е ограничено с това, което ще му бъде предложено от тези 120 народни представители или от президента, ако той внесе такъв проект за нова Конституция. То може да приеме съвсем различни текстове, от тези, които първоначално са му били предложени.

Премиерът Бойко Борисов постави въпросът „Кой печели от това, когато всички губим?“. Какъв е Вашият отговор?

Винаги премиерът печели, когато всички губим.

Седем пъти в историята на България е свиквано Велико народно събрание в много различни исторически периоди за страна ни, какви са Вашите очаквания от осмото?

Изчакайте първо да видим дали ще има осмо. Първите шест Велики народно събрания са по Търговската конституция. Седмото, което изработи действащата Конституция, беше създадено по специален ред с ред решения на националната кръгла маса от 1989 до 1990 година, за да се подчертае една историческа приемственост и беше приет закон за избирането на Велико народно събрание и т. н., за да бъде приета новата Конституция. Сегашното Велико народно събрание ще бъде по действащата Конституция на Република България от 1991 година. Няма приемственост между тази събрания, както и е различна тяхната компетентност.


Share Follow

Leave A Reply