Държавата предлага през 2021г. прагът на бедност у нас да е 369 лв. Така ръстът е с 6 лева спрямо тази година. По данни на Евростат през 2019 г. с доходи под линията на бедност са били над 1,3 млн. българи или 18,6% от населението. Това съобщи по време на брифинг социалният министър Деница Сачева на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Тя отбеляза, че линията на бедност е обвързана единствено и само с финансова подкрепа за хората с увреждания, но там няма подоходен критерий, тоест абсолютно всички ще бъдат подкрепени както през финансовата подкрепа, която е целева за хората с увреждания, така и през системите за социално подпомагане. Министър Сачева  уточни, че допълните средства, които ще бъдат нужни в бюджета за 2021 г. за хората с увреждания ще са в размер на 21,5 млн. лв.

снимка: stolica.bg

Тя обясни и методиката за определянето на линията на бедност: “Знаете, че това предложение, което сме направили се отнася единствено до това да можем да направим механизма адекватен по отношение на резки макроикономически движения. Приели сме предложените от синдикатите  предложения за промяна, според които министърът на труда и социалната политика ще може да определя линията не бедност тогава, когато има отрицателен брутен вътрешен продукт и също така да има възможност да направи промяна тогава, когато има по-благоприятни икономически условия, тоест има ръст”. Тя отбеляза, че определянето на линия за бедност ще бъде в прерогативите на Министерството на труда и социалната политика, но предложенията на ведомството ще бъдат обект на разговори и обществено обсъждане и разговори в Националния съвет за тристранно сътрудничество. По думите ѝ целта е линията на бедност да бъде адекватна на реалните социално-икономически условия.

снимка: economic.bg

Министър Сачева отбеляза, че по мярката “60/40” са одобрени заявки и съответно са изплатени над 185 млн. лв. на 8971 работодатели за 172 050 наети лица, като най-много средства са отишли в сектор „Преработваща промишленост“ – над 71 млн. лв. Следва „Търговия, ремонт на автомобили, мотоциклети“ – 29 млн. лв. на трето място е „Хотелиерство и ресторантьорство“ с 22 млн. лв.  Тя отбеляза още, че Главната инспекция по труда е извършила 110 проверки, като в 37 случая има установени нарушения.

“Анализът на резултатите от контролната дейност показва положително влияние върху изсветляването на икономиката. За периода на действие на постановлението се намалява относително намаляване на дела на работещите без трудов договор лица спрямо общия брой на заетите в проверените предприятия“, допълни тя. По думите ѝ от стартирането на изплащането на компенсации 85 осигурителя са възстановили изплатени компенсации в размер на 300 991 лв. „Мярката в значителна степен допринесе за запазване на заетостта. Ако тя не действаше, можем да направим експертна оценка за това, че безработицата би била в порядъка на 14 %, а към месеците юли и август регистрираната безработица продължава да намалява и достига до 7,9 и 7,5”, изтъкна още Сачева. Вицепремиерът и министър на туризма Марияна Николова пък посочи, че в туризма мярката дори стана “80/20” и е послужила за запазването на 18 000 работни места чрез изплащането на повече от 22 млн. лева.

снимка: правителствена информационна служба

„Отчитайки положителни страни, в сравнение с предната криза през 2009 година, имаме два пъти по-малко загубени работни места. В сравнение с другите антикризисни мерки, тази стартира най-бързо и имаше най-добър ефект като покритие. Сравнявайки се с другите европейски страни констатираме, че можеше да бъдем много по-добре. Нещо, за което предупредихме”, заяви Васил Велев. По думите му за трето тримесичие – от 1 юли до 30 септември, мярката за подкрепа на заетостта и доходите на работещите хора е коренно различна. Той призова компаниите , които имат спад на доходите с повече от 20%, да се възползват от тази мярка.

Стана ясно още, че почти всички участници в Националния съвет за тристранно сътрудничество са отхвърлили проекта за промени на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители. Той предвиждаше НОИ да може да обжалва пред административен съд решенията за ТЕЛК и решенията за отпускане на инвалидни пенсии. По време на заседанието работодатели и синдикати поискаха цялостна реформа в системата за определяне на инвалидност. Последната обсъдена от социалните партньори днес точка беше Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България. С него се прецизират процедурите за пребиваване на чужденците от трети държави на българска територия с цел заетост. “По всички тези теми НСТС не можа да получи пълно съгласие”, каза пред журналисти след заседанието Марияна Николова.


Share Follow

Leave A Reply