Емил Радев е български евродепутат от Европейската народна партия (ЕНП). Той е член на комисията по правни въпроси и делегацията в комитетите за парламентарно сътрудничество ЕС-Казахстан, ЕС-Киргизстан и ЕС-Узбекистан и за връзки с Таджикистан, Туркменистан и Монголия; заместник в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, както и на делегацията за връзки с Ирак. Бил е народен представител от ГЕРБ в 42-рото и 41-вото Народно събрание – член на комисията по правни въпроси, комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика, комисията по европейски въпроси и контрол на европейските средства. Бил е общински съветник във Варна и член на адвокатската колегия във Варна.

Какво представлява докладът на Европейската комисия за върховенството на закона и с каква цел се прави той?

Това е първият по рода си годишен доклад за върховенството на закона, който обхваща всички държави членки, без изключение. Това е добре дошла стъпка напред към защитата на правата на европейските граждани. Целта е да се стимулира конструктивен дебат по отношение на върховенството на закона, да се окуражат държавите членки да посрещат предизвикателствата, пред които са изправени, като се учат една от друга, от различния си опит, отчитайки, разбира се, и своите национални традиции и специфики.

Фокусът на доклада не е критиката, а извеждане на проблемите на преден план, така че страните да се справят с тях, следвайки отправените препоръки. Докладът обхваща сфери като правосъдието, антикорупционната рамка, институционалните въпроси, свързани с принципа на взаимозависимост и взаимоограничаване на властите, както и свободата на медиите. Спазването на високи стандарти в тези области е от особено значение за състоянието на върховенството на закона във всяка една държава членка и в Съюза като цяло. На практика съществуващият инструментариум за върховенството на закона се допълва с нов механизъм за превенция, така че да не се стига до налагането на санкции.

снимка: БГНЕС

Обективен ли е докладът и кое гарантира неговата безпристрастност?

За разлика от Механизма за сътрудничество и проверка, който е дискриминационен спрямо България и Румъния, пред този доклад всички сме равни в методиката на оценка. Именно затова в рамките на ЕНП толкова се борихме за неговото създаване.

Докладът е изготвен въз основа на конструктивен диалог с всяка държава членка. Обхваща както положителни, така и отрицателни елементи в четирите сфери, които вече очертах. Тези теми са еднакви за всички страни в ЕС, за да се избегнат твърдения за неравно отношение към определени държави и дори съществуването на двойни стандарти. Именно това гарантира обективността в сравнение с Механизма за сътрудничество и проверка, който отдавна от конструктивни насоки се превърна в тотално сочене с пръст, използвано от някои държави, за да ни спрат за Шенген например.

Ще повлияят ли негативните оценки за България в него за отпускането на средства от бюджета на ЕС за нашата страна?

Не съм съгласен с констатацията, че докладът е негативен за България. Напротив, той е дори положителен, отчита създадените правни рамки и предлага препоръки как да се преборим с оставащите проблеми и в каква насока да продължим реформите. Българските власти са поели ясен ангажимент за тясно сътрудничество с европейските институции, които ни подкрепят в тези усилия.

Опитите, които се правят, изводите в доклада на ЕК да се интерпретират като апокалипсис за България, са плод на междупартийните сблъсъци. Факт е, че усилията по отношение на борбата с корупцията, независимостта на съдебната система и свободата на медиите трябва да продължат, но и е свършено доста за затвърждаването на върховенството на закона.

снимката е илюстративна

Дали изобщо ще се стигне до обвързване на отпускането на европари с върховенството на закона в държавите членки, е въпрос, по който топката е в ръцете на Европейския съвет. Там обаче има сериозен сблъсък по темата – държави като Унгария и Полша твърдо се противопоставят на това предложение, а други като Нидерландия, Швеция и Австрия, държат да има взаимообвързаност.

Вчера постоянните представители на държавите членки на ЕС одобриха компромисно предложение, според което може да се глобява само за нарушения на принципите на правовата държава, свързани с изразходването на евросредства. Новини в тази посока очакваме от Европейския съвет тази седмица. Финалният вариант за такъв обвързващ механизъм обаче ще трябва да се разгледа и от Европейския парламент. Групата на ЕНП категорично подкрепя клауза за обвързаност между върховенството на закона в следващата многогодишна финансова рамка, особено с оглед на огромните средства, които ще се разпределят за икономическото развитие на Съюза в период на здравна криза.

Смятате ли, че в България липсват ефективни присъди и наказания по отношение на корупцията по високите етажи на властта и в съдебната система?

Докладът на ЕК изрично посочва, че в началото на годината бяха започнати множество разследвания за корупция по високите етажи на властта и бяха повдигнати обвинения по редица дела. Отбелязва се, че това е в резултат на доброто взаимодействие между органите на съдебната и на изпълнителната власт, а окончателните присъди се очакват. Тепърва обвиненията срещу висши държавни служители ще влязат в съда и това се отчита и от ЕК.

снимка: halcyongroup.eu

Ако говорим за мантрата, че сме най-корумпираната държава в ЕС, то проучването на Евростат, публикувано през юни тази година, ни поставя на 14-о място по отношение на нагласите към разпространението на корупцията. С 81% усещане за корупция у нас при средно около 80% в ЕС обаче, това не бива да ни успокоява. Все още сме далеч от опита на държави като Дания, Финландия, Швеция, където, както отбелязва в докладите и ЕК, за предотвратяване на корупцията се разчита основно на силна култура на почтеност, с малко формални правила и контрол. Неведнъж съм изтъквал колко е важно с общи усилия да формираме култура на нетърпимост към корупцията в обществото ни.

 

Брюксел много ясно ни казва в доклада, че имаме и стратегия и законодателни рамки за борба с корупцията, но институциите трябва да изградят солидна репутация на безпристрастност, обективност и доверие.

Като евродепутат работя за общоевропейска стратегия за борба с корупцията, защото смятам, че за решаването на този глобален проблем, за преодоляване на пропуските и прилагането на по-добър надзор трябва да има и по-добро трансгранично сътрудничество.

снимка: blog.willis.com

В този контекст смятате ли, че исканията на протестиращите в България са основателни, тъй като част от тях са отчетени и при представянето на доклада нa ЕК?

Ако визирате широко коментираните направления в доклада за България – независимост на съдебната система, борба с корупцията и медиен плурализъм, то едва ли някой живее с илюзията, че всички проблеми са решени. Важно е обаче, че има напредък и воля реформите да продължат. Те, както отчита и ЕК, са процес.

снимка: БГНЕС

Що се отнася до протестите, те са доказателство за функциониращата демокрация в страната ни. Всеки може свободно да изразява своето мнение, стига да го прави по мирен начин. Друг е въпросът дали протестите не се употребяват от олигарси, избягали от българското правосъдие, от русофилски партии, от неуспешни или виртуални политически проекти.

Очевидно е, че докладът се използва от опонентите ни, но той не е инструмент за партийни дивиденти, а за подкрепа на усилията на българската държава.

Има ли среда за независимо разследване на главния прокурор на България?

Всъщност този дискусионен въпрос беше отнесен до конституционните съдии, след като Министерският съвет предложи законови поправки, които да удовлетворят препоръките на Венецианската комисия за механизъм, гарантиращ възможността за независимо разследване срещу главния прокурор. На 23 юли 2020 г. Конституционният съд излезе с решение, че всеки редови обвинител може да разследва главния прокурор.

снимка: kashmirpatriot.com

Правомощията на главния прокурор съвсем не са уникални за българската съдебна система, както се отбелязва и в самия доклад за върховенството на закона, но темата стои на дневен ред и се поставя както от ЕК, така и от Европейския съд по правата на човека и Съвета на Европа. За да изпълним препоръките им, на практика са необходими промени в Конституцията. Иначе няма как да се предложи работещ механизъм. Разследвания у нас извършва само прокуратурата. Това е записано в основния закон на страната ни. За да има промяна, пътят е само един – Велико народно събрание и широк консенсус за промени в Конституцията.

снимка: БГНЕС

Какви препоръки може да предложите за ефективна реформа в съдебната система у нас?

Несериозно би било аз да давам препоръки, когато по тази толкова важна тема са се изказали и Европейската комисия, включително в обявения на 30 септември доклад, и Венецианската комисия, и групата за борба с корупцията към Съвета на Европа (GRECO). Политическите интерпретации, че препоръките са остри критики срещу България, не кореспондират с доброто междуинституционално сътрудничество и партньорския подход, с които се подпомагат усилията ни да подобрим ефективността и да финализираме процеса на реформа.

Как би могла да се подобри свободата на словото в България?

Ще се позова отново на доклада на Брюксел, тъй като за първи път ЕК отразява състоянието на върховенството на закона с акцент и върху свободата на медиите, която е сред безспорните достижения на демократичните общества. Нито един евромеханизъм досега на е разглеждал медийния плурализъм, мерките за защита на журналистите, свободата на словото.

снимка: БГНЕС

Както отбеляза и комисар Йоурова, ситуацията през последната половин година се е влошила в целия ЕС, особено с разпространението на дезинформация покрай пандемията от COVID-19.

Според Брюксел обаче българската правна рамка по отношение на медийния плурализъм стъпва както на набор от конституционни гаранции, така и на законодателни мерки, включително и работещ Закон за достъп до обществена информация. Отчита се, че наред с независим регулаторен орган за аудиовизуални медии има и механизми за саморегулиране, основани на журналистическата етика и професионалните стандарти.

За съжаление, в редица държави членки журналисти и други лица, работещи в медиите, са обект на заплахи и нападения, свързани с работата им. Сигнали има и от България.

Липсата на прозрачност на собствеността на медиите у нас също се счита за източник на притеснение, така че определено това дава насоки за работата занапред.


Share Follow

Leave A Reply