Доцент Александър Симидчиев е пулмолог, началник на функционалното отделение към Медицинския институт на МВР. С него разговаряхме за мерките срещу разпространението на коронавируса, дългосрочните последствия за организма след боледуване от COVID- 19, както и за ефективността на лекарството “Ремдесивир”.

Ал. Симидчиев

Навлязохме в сезона на гриповете и настинките, има ли как да различим симптомите на коронавируса, за да се изолираме и да се обърнем към личните лекари навреме?

Като цяло всички респираторни вируси имат много сходни оплаквания – висока температура, запушване на носа, дразнене на гърлото, загуба на гласа. Това, което се счита за малко повече характерно за коронавирусa е загубата на обоняние. Но това е свързано с подуването на лигавицата на носа, така че то е специфично до известна степен, но не може да се постави диагнозата на базата на него, за разлика от грипа, при който болките в мускулите са много характерни. Но и болки в мускулите могат да се получат при други вирози. Тоест разликите са насочващи, но не могат да бъдат диагностични. Единственото сигурно е правенето на изследване, което доказва, че е коронавирус. Това са ПСР или антигенните тестове, като има вече и бързи антигенни тестове.

Редица държави по света затварят отново училища и ограничават струпването на хора на едно място. Обосновани ли са тези мерки според Вас? Какви мерки трябва да се въведат у нас?

Това, което трябва да правим е да ограничим, в училищата специално, разпространението на вируса, а не боледуването, защото в самите училища учениците, които боледуват не са толкова много. По-големият проблем би бил при учителите или когато децата се върнат вкъщи и заразят по-възрастните и хронично болни хора, които са в техните домове. Тоест проблемът, който трябва да контролираме в училищата не е толкова в боледуването, колкото в разпространението на вируса. Една от мерките е ограничаването на присъствените занимания, но, за съжаление, от това има и странични ефекти. Трябва много добре да се преценят ползите и минусите от едно подобно събитие, тъй като за самите ученици непосещаването на училище носи повече негативи, отколкото позитиви. Доколкото за обществото като цяло ограничаването на училището може да намали заразяването, така че носи позитиви. Този въпрос е въпрос на баланс и приоритети – затова някои държави затварят училищата, други ги държат отворени.

снимка: БГНЕС

Има ли вече данни как коронавирусът се отразява на здравето на организма ни в дългосрочен план? На излекуваните от болестта трябва ли да бъдат направени някакви допълнителни изследвания след периода на карантина?

Преди седмица и малко, по повод Световния ден на белия дроб, в България решихме да го честваме като направим изследвания при хора, които са оздравели от коронавирус. Данните за дългосрочните последици са много оскъдни и не можем да кажем със сигурност какви са дългосрочните странични ефекти от боледуването от COVID-19. За момента ние разполагаме с деветмесечната ни история с вируса. Все още няма година, за да можем да кажем какви са дългосрочните ефекти. Данни липсват, но като че ли има елементи на засягане на белодробната кръвоносна система, данни за развитие на някои хронични заболявания, свързани с мозъчните кръвоносни съдове, с диабет и т.н. Но не можем категорично да кажем, че има такива дългосрочни ефекти. Трябва да имаме по-дългосрочни данни от минимум една година. Към момента имаме само хипотези, че заболяването на кръвоносната система е малко по-изразено, когато човек е преболедувал коронавирусна инфекция.

В началото на епидемията беше въведена практиката състоянието на заразените, които не са хоспитализирани да се проверява от РЗИ чрез редовни телефонни обаждания. Към момента тази практика продължава ли и кой следи за развитието на състоянието на заболелите под карантина вкъщи?

Когато говорим за неприсъствено проследяване, има достатъчно много електронни системи, които биха спомогнали това да се случи. Има апликации, които бяха разработени по време на коронавирусната пандемия. Тоест електронното здравеопазване с компонента телемедицина може да бъде много полезно за проследяването, например с конкретни check-тестове, които пациентът да попълва, за да се установят евентуално някакви първоначални симптоми. Тоест това е възможно да се случи с електронните методи. За съжаление, у нас те не са достатъчно разпространени. В медицината, не получаваме достатъчно иновация в областта на дигиталните технологии, които сега биха били изключително полезни. РЗИ е с доста ограничен ресурс и когато пациентите стават много, броят на хората, които биха могли да правят това, ще стане недостатъчен. Затова личните лекари е възможно да направят контролно обаждане. Иначе физически, когато лекар отива да преглежда пациента, е много по-сложно и не винаги би било наложително с оглед на по-младите и по-леко боледуващи пациенти. Така че на този въпрос няма еднозначен отговор, но това, което би било добре е да има ясни отговорности, най-вече на хората, в чиито списъци с пациенти са записани тези, които боледуват от респираторната вироза, наречена COVID-19.

снимка: БГНЕС

Във връзка с възможността за повторно заразяване с вируса, защо не развиваме траен имунитет? Има ли връзка това с мутациите на вируса?

Вирусът постоянно се изменя, но истинска мутация не се получава, защото ако имаше мутация във важни компоненти на вируса – там, където той се прикрепва към рецепторите на тялото и там, където той се възобновява в организма, той нямаше да може да оцелява. Затова истински големи мутации няма. Има леки генетични промени, които ни позволяват да проследим кой вирус от къде е минал и колко хора са боледували. За момента имаме доказано към 37 млн. хора с коронавирус в света. Доказаните случаи на повторна инфекция до вчера бяха 22. Така че бройката на доказано повторените от коронавируса е несъразмерно малка спрямо тези, които са боледували. По тази причина не мисля, че това е някакъв голям проблем. Това е важно с оглед на ефективността на ваксините. Но в момента истински риск от повторно заболяване, като че ли, няма, защото доказаните случаи на повторно заболяване са доста малко спрямо боледувалите от коронавирусната инфекция.

Стана ясно, че се отпускат над 2 млн. лева за лекарството “Ремдесивир”. До каква степен е ефективно то при лечението на вируса?

“Ремдесивир” е един антивирусен препарат, който беше създаден, за да се лекува Хепатит C, след което се видя, че той има ефект и при други особено опасни вирусни инфекции. Беше изпробван и при коронавируса с умерени резултати – не са драматични резултатите. Той има ясни показания кога и защо се прилага при пациенти с коронавирус. Това се прави в болнично заведение, при определена тежест на заболяването. Така че прилагането на “Ремдесивир” не е пълноценно решение на проблема, а един от инструментите, с които можем да контролираме болестния процес в условията на болнично заведение.


Share Follow

Leave A Reply