Искрен Иванов е доктор по политология, преподавател в СУ “Свети Климент Охридски” и гост-преподавател в Университета в Остин, Тексас. Специализирал е във Военната академия на САЩ (Уест Пойнт), Принстън, Йейл и Университета в Делауеър. Гост-изследовател в Парижката Сорбона и Института за мир и конфликти в Гранада.

Г-н Иванов, съвсем скоро предстоят президентските избори в САЩ. На миналите, през 2016 година, Хилъри Клинтън спечели близо 400 000 гласа повече, отколкото Доналд Тръмп, но въпреки това той бе избран за президент. Какво представлява американската избирателна система и как всъщност работи?

Първо, трябва да направим уточнението, че американската политическа система, всъщност е един огромен компромис между големите и малките щати. При създаването на Америка, при писането на политическия проект от бащите основатели, големите щати са искали съвсем естествено да имат по-голямо представителство на законодателния орган в Конгреса на САЩ. Това обаче е предизвикало съпротивата на по-малките щати, които са се притеснявали, че по-големите щати ще окупират властта и няма да имат достатъчно сериозно политическо представителство в Конгреса. Ето защо се взема компромисно решение законодателният орган на САЩ да бъде двукамерен, като в Камарата на представителите т. нар. “the house” доминират големите щати, а в другата камара, в Сената, се избират по двама сенатори на всеки щат, които облагодетелстват малките щати. По същия начин стоят нещата и с изборите за президент и вицепрезидент в САЩ. Президентът там се избира непряко. Докато той достигне до президентската двойка, до популярния вот на американските граждани, първо всички кандидати за президент преминават през едно своеобразно интервю пред делегатите. Те се излъчват от всички щати. Например от всички 50 щата излъчват делегати и те се събират на националните конвенции на партиите – съответно на демократите и на републиканците. На тези конвенции всички кандидати за президенти излизат пред делегатите. Те им задават въпроси за това каква е тяхната политика и въпроси за външната и социалната политика и т. н. След което гласуват. Така изборът се свежда до една фигура на кандидата президент на въпросната партия, който пък избира своя вицепрезидент. Тази двойка вече се явява на изборите срещу другата двойка. Гражданите на САЩ гласуват за една от двете президентски двойки. Както виждате, тези избори са доста усложнени поради непрекия си характер и “вина” за това има същият този компромис, който, когато се е създала президентската институция на САЩ, тогава гражданите на бившите колонии са се притеснявали да не би в един момент тази еднолична фигура на изпълнителната власт да се превърне в тиранин, подобно на британския монарх. За този исторически период тези страхове са били основателни. Ето защо отново големите и малките щати са постигнали т. нар. президентски компромис, президентът да се избира непряко. През 2016 година, в конкретния случай популярният вот беше на страната на Хилари Клинтън, но със своята реторика и поведение Доналд Тръмп успя да обеди делегатите да го подкрепят. Това всъщност наклони везните в полза на него и неговия вицепрезидент Майк Пенс.

снимка: БГНЕС

Първият дебат между Доналд Тръмп и Джо Байдън премина като словесна битка, без ясно противопоставяне на идеи. На какво се дължи това според Вас и ще сменят ли подхода си двамата основни кандидати?

Тук е мястото да кажем, че един такъв дебат малко или много все още е разбиване на леда. Тепърва предстоят дебати по важни въпроси като външната политика, по отношение на здравеопазването, мястото на САЩ в света. Американците все повече се интересуват от тези въпроси. Ако през 90-те години външната политика на САЩ се смяташе за нещо съвсем непознато за американците, нещо, което изобщо не ги интересува, днес все повече хора се интересуват от това какво става с мисията на Америка, каква ще бъде външната политика на страната, отношението с Европа, Русия и Китай, като стратегически опоненти. Това са все въпроси, които все повече се дискутират от американските медии и грабват вниманието на избирателите. Ето това според мен липсваше в дебатите и ако кандидатите наистина искат да подсилят своята кампания, трябва да го вкарат вътре. Поне аз така прогнозирам, че онзи кандидат, който успее да акцентира върху тези проблеми, ще спечели много повече и ще привлече по-голямо внимание от страна на избирателите, отколкото кандидатите, които разискват неща като здравеопазването и социалната справедливост, за които е ясно, че ако републиканците спечелят изборите, те няма да направят нищо по въпроса, докато, ако демократите управляват, те ще върнат обратно “Obamacare” и ще направят опит за въвеждане на социални мерки. Това са неща, които са пределно ясни на американците, но това, което дразни американците в момента – това е какво ще стане с Америка и с нейната роля и нейното място в света.

снимка: ЕПА/БГНЕС

Корона-кризата неизменно ще бъде фокус във всички предизборни кампании на всички страни. Байдън многократно обвиняваше Тръмп, че не е бил добре подготвен за пандемията от COVID-19 и че я е подценявал, как тази тема ще се отрази на гласоподавателите?

Темата за здравеопазването тревожи общественото мнение в САЩ от много време. Преди половин година аз имах възможност да работя с един колега изследовател от университета в “Джеймстаун”, Ню Йорк, г-н Лоренцо Родригес. Неговото изследване на тази тема показваше по какъв начин здравеопазването оказва влияние върху политическите нагласи на американците. Той сподели с мен, че всъщност онова, което те искат, е да имат възможност да се лекуват, да имат достъп до елементарни здравни услуги с помощта на държавата. С други думи, особено остър е въпросът защо здравните специалисти да получават толкова големи заплати, а пък гражданите да нямат възможност да получават елементарни държавни здравни помощи. Точно на този въпрос се опита да отговори Барак Обама, създавайки “Obamacare”, защото неговата реформа беше система от политики, насочена точно към това – отпускане на помощи за американците, които имат нужда от помощ и от здравни услуги. Там е работата обаче, че в САЩ такава традиция на социална политика и на здравеопазване няма. Онова, което Обама направи, беше добро от теоретична гледна точка, но от тактична гледна точка то беше зле издържано. Действително имаше хора, които се облагодетелстваха от “Obamacare”, но имаше и хора, които, плащайки повече данъци в определена степен, всъщност загубиха пари. Това създаде един много сериозен щит на съпротива. В момента по отношение на здравеопазването политическите нагласи на населението на американското общество са разделени на две – от една страна, това са хората, които искат доразвиване на “Obamacare” и даже съживяване, от друга, това са хората, които, плащайки по-големи данъци, загубиха пари от тази реформа. Американските граждани, които подкрепят “Obamacare”, ще гласуват за Джоузеф Байдън, а тези които не, ще дадат своя глас отново за Доналд Тръмп. Според част от хората, ако Байдън се върне и опита да съживи “Obamacare”, те отново ще загубят пари и това е в техен ущърб. Политическите нагласи са разделени по тази ос.

снимка: medicalnews.bg

Трябва да направим и уточнението, че политическата култура в САЩ е много по-различна от тази, която познаваме в Европа. Англосаксонската култура, ако трябва да кажа с три думи, е култура на свободата. По-голямата част от американците не отчитат реалната опасност от COVID-19 и за тях носенето на маски е нарушаване на техните права и свободи. Те смятат това като една ограничителна мярка, която възпрепятства не само правата и свободите им, но и ги задължава да направят нещо. В американското политическо мислене институциите и правителството нямат права. Такива имат единствено и само гражданите. Това е нещо, което ние в Европа трудно можем да разберем. Ако Джоузеф Байдън все пак следва тези указания по чисто здравословни причини, защото самият той също разбира риска за своето здраве, то Тръмп се опита чрез свободното си поведение по-скоро да демонстрира идеите на точно тези американци, които са истински свободни и по-този начин да спечели популярния вот. Той подчертава, че дори коронавирусът не е в състояние да ограничи тези права и свободи и че той като президент лично ще работи за това. Фактът, че американският президент се разболя от COVID-19 не е случаен, защото той не носеше маска, но неговото възстановяване може да бъде използвано от неговите пиари, за да докажат, че вирусът може да бъде преборен. Това, че Тръмп пребори вируса, му придава някаква особена харизма на лидера, който се е справил и е готов отново да поведе предизборната надпревара и да влезе за втори мандат на Белия дом.

снимка: ЕПА/БГНЕС

Проучване показва, че регистрираните гласоподаватели в САЩ са класирали икономиката като най-важната тема на предстоящите президентски избори. На това ли според Вас трябва да се обърне най-голямо внимание и как може да се подобри икономиката в страната?

Както казах външната политика има ключово значение, но тя е по-скоро на второ място след икономиката. В САЩ икономиката и външната политика са много свързани. В крайна сметка това, че доларът е основна резервна валута, дава възможност на Америка да бъде световен лидер, защото над 50% от световните разплащания се извършват в щатски долари. Ако говорим за вътрешнополитическия план, по-скоро тук става въпрос за ефекта, който коронавирусът има върху американските граждани – безработицата и заплатите. В момента в много университети в САЩ увеличението на заплатите е спряно, както и назначаването на нови служители и където просто не се търси персонал. Има много колеги, които са в заварено положение, защото те чакат възможност да заемат постоянно място в университета, но не могат просто защото не може да се отделят пари за това нещо. Сходно е положението в индустрията, защото двойно е скочил броят на американците, които искат да кандидатстват по стипендии в чужбина, защото те разбират, че в момента пазарът на труда в Америка е изключително затруднен и че те не могат да си намерят работа. За тях тези стипендии са един вид отсрочка. Ето това е всъщност сърцето, както Вие го нарекохте, икономическата проблематика, която тормози американските избиратели – безработицата. Никой от американците не иска да се връща обратно преди 2009 година, когато имаше глобална икономическа криза и когато американците изгубиха не само работата си, но и жилищата и кредитите си. Това беше най-голямата икономическа криза от голямата депресия насам. Това, което става в момента, е не само сравнимо с голямата депресия, но и я надхвърля и проблемът идва от безработицата. Когато обикновеният американец чуе думите: “икономиката ни е много зле”, той това не го свързва с долара или ценовата стабилност в страната, а с безработицата. Няма по-лошо нещо за един американец от това да изгуби работата си.

снимка: globalyoungvoices.com

Както на миналите президентски избори, така и на тези, от рано започна да се говори отново за отношенията между Русия и САЩ и за евентуална руска намеса. Може ли според Вас да повлияе северната страна на изборите и реална заплаха ли е тя?

Когато бях на посещение в Капитолия във Вашингтон, аз имах възможността да се запозная с представители на американския политически елит и тогава се срещнах с един от тях, който е сенатор от демократите. Тогава за го попитах: “Вярвате ли, че наистина Русия се е намесила в президентските избори в САЩ?”. Ако попитам републиканец, то той ще ми каже, че не е вярно, но на мен ми беше интересно да видя мнението на демократите. Той ми отговори следното: “Не, всъщност, аз и повечето ми съпартийци не вярваме, че Русия се е намесила в изборите в САЩ, по-скоро вярваме, че тя използва ключови въпроси като икономиката, здравеопазването и външната политика, за да раздели общественото мнение”. Това създаде един предизборен вакуум, който помогна впоследствие на Доналд Тръмп да спечели, използвайки тези вратички в закона, за които преди малко говорихме с Вас в първия Ви въпрос. Идеята за това, че Тръмп е спечелил изборите с хакерска намеса и че руснаците са влезли и са купили гласове, се отстоява от много малка част от демократите, които гравитират около Хилъри Клинтън, която загуби изборите. Те просто не могат да преживеят тази загуба. Ако Доналд Тръмп спечели втори мандат, такива твърдения, че той си е послужил с руска помощ, ще изглеждат още по-несъстоятелни. В Америка хората не са толкова наивни и дори това да се тиражира толкова като теза, в крайна сметка страната е развита демокрация и тя няма да позволи нито на Русия, нито на Китай да окажат такова сериозно влияние върху президентските избори.

Предизборно в САЩ излезе наскоро информация, че цели десет години американският президент Доналд Тръмп не е плащал никакви федерални данъци. Тази година пък Джо Байдън бе обвинен в сексуално посегателство. Може ли излагането на “кирливите ризи” на кандидатите за президентския пост да размести политическите нагласи на хората?

Използвам момента, за да подчертая, че тези жълти слухове са част от почти всяка предизборна кампания. В случая със САЩ мисля, че няма толкова голямо значение за това кой какви данъци е плащал и кой какви посегателства е извършвал, защото сега Америка повече от всякога има нужда от силен президент. Разбира се, че и личностните качества на президента са много важни, но ако наистина се установи нещо такова, има процедури по импийчмънт, Конституцията предвижда механизми, чрез които Конгресът да го отстрани. Такива подмятания от страна на медиите винаги ще има, нека не забравяме, че малко или много една част от журналистиката в САЩ е под контрола на една или друга политическа партия. Голяма част от медиите в Америка – около 50-60%, са тясно свързани с демократите, по-малка част са с републиканците. Това е една словесна престрелка, която виждаме в почти всички избори. Въпреки че Америка е развита демокрация, не прави изключение. Тези лични подробности от живота на кандидатите могат да окажат влияние дотолкова, доколкото избирателите принадлежат към една или друга политическа култура в САЩ. Ако погледнем електоралната карта на страната в североизточното крайбрежие, ще видим, че там хората не се интересуват от личния живот на кандидатите, а повече от това дали той може икономически да издави САЩ от положенията, които са в момента, докато ако видим щати, като Юта и северозападната част, то там ще видим, че за избирателите моралът е много важен. За тях е недопустимо да има случаи като този, който споменахте за сексуалното посегателство, а пък икономиката не е толкова важна. Като стигнем вече до южната част на САЩ, там е третият тип традиционалистка култура, където хората смятат, че президентът и правителството трябва единствено и само да гарантират националната сигурност на страната, да  направляват армията и да защитават Америка от външни заплахи. Оттам нататък вече кой с кого си ляга и кой какво е правил и какви данъци е плащал, това за тях няма значение. Всичко зависи от това как ще го възприеме отделният американски избирател.

снимка: ЕПА/БГНЕС

Какво успя да постигне и какво не 45-ият президент на САЩ по време на своя мандат? Какво да очакваме от Тръмп и от Байдън при поемането на президентския пост?

В духа на републиканската политическа мисъл Доналд Тръмп даде предимство на предизвикателствата, които са свързани с националната сигурност на САЩ. Той използва една много хитра и до известна степен успешна стратегия на туитовете. Вместо да представя една цялостна програма за това какво ще се случва, той туитваше онова, което е направил, и по този начин се отчиташе пред своите избиратели. Това, с което ще го запомним по време на първия мандат, е закриването на “Obamacare”, опитите му под една или друга форма да подобри образа на армията, на полицията, в очите на американските гласоподаватели, а също така и стабилизирането на американската икономика до кризата с коронавируса. Правя това уточнение, защото нека не забравяме, че докато не избухна пандемията, в САЩ се освободиха много нови работни места, икономиката тръгна нагоре, освен това и той започна търговска война с Китай. Това значително подобри конкурентоспособността на американските стоки. Що се отнася до външнополитически план, ще запомня Тръмп като човека, който успя да осигури диалог със Северна Корея, успя да наложи ясни изисквания на Европа, които много отдавна трябваше да станат. Като пример мога да дам това, че той задължи част от европейските държави да си плащат вноската в НАТО, защото щом една България може да плаща над 2% от брутния си вътрешен продукт, защо една Германия или Франция да не могат? Наред с това ще го запомним и с агресивната му външна политика, като търговската война с Китай и обтягането на отношенията с Русия. Тези митове, че Тръмп е човекът на Русия и той ще бъде диалогичен с тази страна, далеч не се оправдаха, защото бивши представители на неговата администрация споменаха за това, че тя си остава заплаха за американската национална сигурност на САЩ. Говорим за една неоконсервативна политика, която тотално промени онова, на което бяхме свидетели при Барак Обама.

Що се отнася до Байдън и това какво да очакваме, ако той бъде избран за президент, аз лично очаквам промени в две посоки – първата отново във вътрешнополитически план, според мен, той ще измести акцента от националната сигурност към здравеопазване, социална сигурност, съживяване на “Obamacare”, преосмисляне на понятието социална сигурност, като цяло в Америка, нещо, което на този етап много политици се борят да направят. Той ще обърне внимание и на въпроси като равенството по отношение на расата, на сексуалните малцинства, които са целеви групи на гласове на демократите. Във външнополитически план аз очаквам една промяна в САЩ в една по-неолиберална посока. Оттук нататък той ще сведе до минимум военната намеса на страната или по-скоро ще я направи ограничена, в точки, където Америка наистина има интерес да действа с твърда сила, а не просто да го прави, за да демонстрира потенциал. Очаква се по-скоро той да деескализира отношенията с Китай и да ги подобри, но да продължи натиска по отношение на Русия и постсъветското пространство. Аз смятам, че неолибералната политика на Джоузеф Байдън би била насочена много повече към износване на ценности – демокрация, човешки права, или с други думи, мека сила. Това е овлияване на събитията в международната система, на предизвикателствата пред американската национална сигурност, с помощта на мека сила. Всъщност износът на ценности, на демокрация, да вземе предимство пред твърдата сила и употребата на оръжие и изпращане на въоръжени сили и т.н. Нищо чудно да станем свидетели на нещо от рода на Втора арабска пролет. Както е тук на Балканите, опит отново да се върнем в този дебат за Истанбулската конвенция и т.н. Това са неща, които по време на администрацията на Тръмп някак си останаха по в страни. С други думи при двамата кандидати имаме употреба на твърда сила срещу употреба на мека сила във външнополитически план.

снимка: БГНЕС

Ако трябва да прогнозирате, кой според Вас ще успее да спечели по-голяма част от гласовете на американците?

Ако трябва да анализираме популярния вот, все повече американци се убеждават, че трябва да подкрепят Джоузеф Байдън, защото това, което те виждат в момента в негово лице, е един умерен лидер, който може да балансира положението и да изведе САЩ от коронакризата и да нормализира отношенията с останалите държави. Аз смятам, че Доналд Тръмп има реален шанс да спечели президентските избори, защото той топи преднината пред Джоузеф Байдън и много умело успява да използва това, за което си говорихме с Вас – разболяването си, харизмата си, за да повлияе на избирателите. Това, което всъщност, Тръмп може да направи, за да спечели президентските избори и което ще му спечели втори президентски мандат, е неговото умение агресивно да атакува всяко предизвикателство в САЩ. Например, ако става въпрос за Китай, той ще каже: “Ние ще притиснем докрай Китай, за да признае истината за коронавируса”, ако става дума за Русия, ще заяви: “Ние ще защитаваме, дори ако е необходимо с военна сила нашите съюзници” и т.н. Това са неща, които Байдън няма да се престраши да каже. Той не иска да прекрачва тази граница, която Тръмп много отдавна вече е преминал. Ако трябва да обобщя, популярният вот в САЩ е твърдо на страната на Джоузеф Байдън, но за мен изборите вървят към същата ситуация, която видяхме през 2016 година, независимо от това на коя страна са повечето американци в популярния вот, защото Тръмп има реален шанс да вземе втори мандат от Белия дом.


Share Follow

Leave A Reply