Искрен Иванов е доктор по политология, преподавател в СУ „Свети Климент Охридски“ и гост-преподавател в Университета в Остин, Тексас. Специализирал е във Военната академия на САЩ (Уест Пойнт), Принстън, Йейл и Университета в Делауеър. Гост-изследовател в Парижката Сорбона и Института за мир и конфликти в Гранада. 

Г-н Иванов, официални резултати няма на изборите в САЩ, но привържениците на Байдън празнуват, а евроинституциите и чуждестранните лидери му честитиха – Байдън ли е 46-ият президент на Америка?

Мисля, че нещата от тук нататък са ясни – Америка има своя 46-и президент и това e Джоузеф Байдън и първата жена вицепрезидент в лицето на Камала Харис. Както казах и в предишните си разговори с Вас, възможните сценарии за тези избори бяха два – единият бе Байдън да спечели с малка преднина, и то в една доста трудна битка за американски президент, във вторият бе Тръмп да постигне шокираща победа. Както видяхме на изборите в САЩ, се реализира първият сценарий и така новият президент се казва Джо Байдън. Ако трябва да обобщя с една дума това, което се случи на изборите и това, което от тук нататък предстои е, че президентските избори в САЩ за 2020 година доказаха, че Америка е истинска демокрация.

Тръмп обяви, че ще ги оспори в съда. Какво следва от това?

Тук трябва да направим уточнението, че това оспорване в съда, за което говори американският президент, има доста особен статут. В САЩ, за разлика от Европа, действа съвсем друга правна система. В Европа ние сме свикнали да разчитаме на т.нар. „континентално право“, тоест европейската правна система се основава на т.нар. „континентално право“, в което има писани конституции, в които има особености, които го отличават от правото в англосаксонския свят. В САЩ действа т.нар. „прецедентно право“. То се характеризира с това, че в него решенията се вземат на базата на прецеденти. Ако американският президент реши да оспори изборите в тези щати и някои от неговите искове стигнат до Върховния съд, то тогава от там ще трябва да се позоват на някакъв прецедент, за да се вземе решение. Там е работата, че такъв прецедент и такова дело в американската история не съществува, защото никой американски президент от създаването на Съединените щати никога не си е позволявал да оспорва изборите след като е загубил. Другият вариант е Върховният съд да установи прецедент в лицето на тези избори, но аз мисля, че никой върховен съдия няма да заложи авторитета си предвид, че Байдън води с 290 електора. А и въз основа на какво? Отделно политическите последици за американския президент ще са много лоши, защото, атакувайки тези избори в съда, той на практика атакува американската демокрация, зад която стои и зад която е положил клетва. Електорите дадоха своя глас и той беше за Джоузеф Байдън. Заплахите на американския президент, че ще бойкотира изборите и ще съди Байдън, са безпочвени. Всякакви приказки от тук нататък за нелегитимност на изборите и за неправилност на изборния процес са удар върху американската демокрация и просто още повече самоунижават Тръмп в лицето на съпартийците му, на американските граждани и европейски съюзници.

снимка: ЕПА/БГНЕС

Защо американците избраха Байдън и как той успя да привлече на своя страна „колебаещите се“ щати?

Причините за победата на Байдън са както в стратегията на самия него, така и в грешките, които допусна Доналд Тръмп. Първата голяма грешка, която допусна американският президент – това е неговата реторика. Тръмп започна много добре избирателната си кампания. Първият дебат беше изключително силен за републиканците и той надделя решително над Джоузеф Байдън, но в последствие тази разлика започна да се стопява. Във втория дебат ние видяхме един много по-решителен и много по-твърд Байдън и разшифровайки стратегията на Тръмп, неговият опонент видя, че цялата тактика на Доналд Тръмп се състои в това да залага на агресивната реторика. Колкото повече Байдън отстъпваше и издигаше една стена от баланси по време на изборите, толкова повече Тръмп ставаше агресивен. Видяхме, че в разгара на изборите американският президент започна да прави изказвания и туитове за това, че каквото и да се случи, той ще спечели и дори и да загуби ще оспори изборите в съда. Една такава реторика е на човек, който, първо, издава страх за това, че ще изгуби изборите и второ – признава вече изборната си загуба. Онова, което направи Байдън, за да спечели тези избори, бе, че през цялото време той залагаше на един умерен, балансиран подход. Дори когато стана ясно, че той започва да печели, Байдън каза: „Последната дума ще бъде на избирателите“. С други думи, ако на тези избори Тръмп действаше като бизнесмен, Байдън се прояви като политик. Тези грешки и тази агресивна реторика на американския президент му загубиха избора. Това балансирано говорене и тези конкретни стъпки, които Байдън направи по време на кампанията си му спечелиха тези избори. Иначе ако погледнем по същество говоренето на двамата кандидати, ние ще видим, че и при единия, и при другия нямаше ясно приоритизиране на основните въпроси, които тревожат американското общество. Поведението им по време на изборите беше ключът към загубата на единия и към победата на другия.

Какво да очакваме от Байдън като президент?

Това е доста сложен въпрос, но аз ще започна първо с вътрешнополитическите последици от този избор на американските граждани. На първо място, аз очаквам администрацията на бъдещия президент Байдън да се съсредоточи много повече върху казуси като социалната сигурност, здравеопазването, расовото равенство, половата дискриминация и т.н. Според мен Байдън ще опита да възроди “Obamacare” под някаква форма или пък ще се опита да прокара допълнителни актове, които да гарантират правата на сексуалните малцинства, на афроамериканците и на други уязвими групи в американското общество. Но знаете ли, аз мисля, че все пак, поне за нас биха били по-важни външнополитическите последици от този избор на американците. Те ще бъдат в няколко посоки. Първата линия ще бъде САЩ – Европа. В нея смятам, че администрацията на бъдещия президент Байдън ще предприеме линия на помирение между Америка и Европа, укрепване на евроатлантическата ос, задълбочаване на сътрудничеството между двете страни на океана. Втората линия, която, от своя страна, ще бъде очертана от администрацията на Байдън, това е САЩ – Русия. Според мен Байдън ще засили натиска на Америка върху Русия. За него северната страна ще бъде една от приоритетните точки, защото още преди да спечели изборите, на няколко пъти той спомена, че Русия е основната заплаха за американската национална сигурност. Всъщност, това е актьорът, който би бил най-опасен за Америка. Третата ос е САЩ – Китай. Според мен отношенията между двете страни ще се нормализират. Разбира се, това не означава, че Байдън ще отстъпи пред Пекин, но ще предприеме един много по-балансиран подход. Дори според мен той би бил склонен да си сътрудничи с Китай само и само пандемията да отшуми. Дали предвид факта, че тази конфронтация между Китай и САЩ не водеше до никакви конструкции и взаимни научни усилия, за да се преодолее вируса. Следващата ос е САЩ – Близкия изток. Аз се радвам, че Байдън ще препотвърди подкрепата на Вашингтон за Израел, но тя няма да е далеч толкова съсредоточена, колкото беше по времето на президента Тръмп. По-скоро тя ще се базира върху едни конструктивни отношения, които да поставят Америка в ролята на арбитър относно израелския конфликт. Смятам, че той ще продължи задълбочаването на добрите отношения със Саудитска Арабия и с редица други арабски държави. Това, което очаквам от него е в духа на добрите отношения с България най-сетне да видим ясна американска доктрина за Балканите.

снимка: ЕПА/БГНЕС

Джо Байдън заяви, че първата му работа като избран президент ще бъде още в понеделник да подбере научни съветници и експерти, които да оглавят кампанията срещу коронавируса. Ще успее ли да пожъне по-голям успех от Тръмп в борбата с пандемията?

Този първи приоритет на Байдън е наистина похвален и аз смятам, че бъдещият президент ще предприеме много повече мерки, за да се справи с пандемията отколкото Тръмп. Ако сложим нещата на масата, всички видяхме, че носенето на маски, редовното дезинфекциране и спазването на дисциплина е ключово поне за минимизиране на ефектите от пандемията. Аз мисля, че ние сме близо до създаването на някаква ваксина. Това, което трябва да направим е просто да ограничим разпространението на тази болест. Смятам, че стратегията на Байдън е печеливша, защото той ще заложи на тези превантивни механизми, които републиканците отрекоха, базирайки се на презумпцията, че носенето на маски ограничава американските права и свободи. Да, наистина, американският модел е доста по-отворен, там хората възприемат това като ограничаване на техните права, но в крайна сметка ние живеем в условията на пандемия, която има своите прецеденти в миналото и опитът сочи, че ние разполагаме с научни ресурси и стратегии, които хората не са имали възможността преди да прилагат и трябва да се възползваме от тях дори ако се налага за момент да пожертваме част от своята свобода в името на това да се върнем обратно към онзи глобален ред, в който сътрудничеството преуспяваше, а пандемията беше считана за мит.

Кои политики на Тръмп Байдън ще продължи и кои ще бъдат отменени според Вас?

Според мен един от първите приоритети, които Байдън ще осъществи, след като влезе в Белия дом, ще бъде по отношение на нормализирането на отношенията с Китай. Той ще предприеме стъпки, които да конфигурират една нова рамка на сътрудничество с Китай в името на преодоляване на пандемията. Разбира се, това не означава, че Байдън ще приеме Китай за съюзник. Америка никога няма да си направи илюзиите за това, че Китай е основно предизвикателство на националната сигурност, но между предизвикателство и заплаха има разлика. Според мен за Байдън основната заплаха за националната сигурност на САЩ е Русия. Докато основното дългосрочно предизвикателство за външната политика на САЩ е Китай. Байдън ясно си дава сметка, че ако Русия може да бъде неутрализирана в рамките на неговия мандат, то за Китай е нужда дългосрочна стратегия. Нещо, което Доналд Тръмп не успя да прозре, защото той смята, че в рамките на 4 години, в един мандат, може да се справи с това нещо, което няма как да стане предвид твърдата устойчивост на стратегията на Пекин за световно господство. Това е първият и най-важен приоритет, който ще следва Байдън в своята външна политика. По отношение на вътрешната политика аз смятам, че основният приоритет на Джоузеф Байдън е възраждане на “Obamacare”, тъй като в момента американската икономика е в едно доста лошо състояние. Хората се притесняват за работните си места. По отношение на здравеопазването нещата също не са добре и първото нещо, което той ще направи, е да предприеме стъпки в тази посока. Защо не да се върне и към една икономическа стратегия, която прилагаше Барак Обама, а именно да компенсира тези дупки в американската икономика, печатайки пари. Доларът е основна резервна валута и Америка може да си позволи това да печата, колкото са ѝ необходими пари и да ги инжектира в икономиката. Това е нещо, което кой знае защо Доналд Тръмп не правеше.

снимка: Инстаграм на Барак Обама

Джо Байдън, както Вие казахте, обяви, че като президент ще се стреми да обедини американското общество. Ще успее ли да се справи с тази нелека задача, особено в разединените щати?

Смятам, че след избирането на Байдън за президент лека-полека това разделение и тази поляризация вътре в обществото ще намалее, тъй като изборът му се смята за помирителен. Той далеч не се смята за най-добрият избор от американците, но се смята за, така да се каже, най-малкото зло, защото за разлика от Обама, който имаше изключителна харизма, при Джоузеф Байдън нещата опират до това, че той е политик – балансьор. Такъв, който умее да балансира интересите. Според мен единствените групи от американското общество, които ще останат като тлеещи ядра на напрежение и на омраза, това са крайно десните групировки, които подкрепят твърдо американския президент и които ще се опитат под една или друга форма да бойкотират тази балансирана стратегия на Байдън. Аз смятам, че това няма да се получи, тъй като доста избиратели на Тръмп осъзнаха, че той отиде твърде далеч. Най-малкото виждате, че в републиканската партия в парламента солидната подкрепа, която имаше Тръмп лека-полека започна да се пропуква. Дори Мичъл Макконъл, който е лидер на мнозинството в Сената и който беше зад американския президент, вече е много по-умерен в изказванията си и много отдавна не го защитава така, както го правеше преди. С други думи, вече започна едно преконфигуриране както сред политическите елити, така и сред гражданите. Този избор ще бъде на обединението, докато изборът на Тръмп би бил избор на разделението.

Байдън заяви, че има исторически амбиции за инвестиции в чиста енергия, но парите за плана ще дойдат най-вероятно от вдигане на данъците на големите компании. Как ще се отрази това на американците и готови ли са да платят тази цена?

Това би била една от негативните последици от избирането на Байдън за президент, тъй като, когато аз бях в САЩ разговарях с доста американци относно “Obamacare” и истината е, че всички тези реформи за безработицата, образованието и включително това, което Вие споменахте с електроенергията, идват на цената на плащането на по-големи данъци от страна на богатите американци. Все пак и в икономическата теория това е стара максима – да накараме богаташите да плащат повече данъци за сметка на останалите. Ето това е основната разделителна линия в американското общество. Онези граждани, които гласуват за демократите смятат, че това е справедливо, както според тях е редно САЩ да се върнат обратно в Парижкото споразумение за ограничаване на вредните газове и емисии. Обратно, онези граждани, които гласуват за Тръмп смятат, че едно подобно разхищение на данъците и завишаване ще доведе до допълнителна поляризация вътре в обществото и че не е справедливо. Нека да погледнем мисленето и на двете групи. Аз мисля, че всяка от тях е права за себе си. От една страна, по-бедните американци искат справедливост и равенство, от друга страна,  по-богатите американци, които са натрупали тези пари на цената на много усилия и работа, не искат данъците да отиват в нечий друг джоб. Както казах, Байдън ще се опита да се фокусира върху такива инициативи като тези за електроенергия, за безплатно здравеопазване и образование, но това е един от пунктовете, който допълнително би изострил разделеното американско общество. Все пак това е неизбежен пункт, че американската икономическа система няма нищо общо с европейските държави, където социалната държава е водеща. В Америка социалната държава като концепция не съществува.

снимка: БГНЕС

Ще се нормализират ли отношенията между САЩ и НАТО? Възможно ли е да настъпят промени?

Аз мисля, че тези отношения ще се нормализират и ще се задълбочат. Байдън на няколко пъти спомена, че той е привърженик на идеята за това съюзниците в Алианса да си плащат толкова, колкото е необходимо. Това е един курс, който беше зададен от Доналд Тръмп и смятам, че той е напълно оправдан, защото щом една България, която плаща повече от 2% от брутния си вътрешен продукт за НАТО може да си плаща вноската, то защо една Франция или една Германия да не може да го направи. В това отношение аз смятам, че ще има приемственост в политиката на Байдън, защото Америка не може да си позволи свръхфокусиране върху разходите за отбрана особено сега. Мисля, че при един Байдън в Белия дом, Европа би била много по-склонна да заделя по-голяма част от отбраната си за НАТО. Все пак, едно е да имаш президент в лицето на Доналд Тръмп, който да притиска европейските държави и традиционни съюзници, като ги кара да си плащат, друго е да имаш един президент като Байдън, който да предложи споразумения и пакетни сделки, въз основа на които европейската система за сигурност да бъде малко или много реформирана. Тъй като тя има нужда от реформа. От една страна, и по отношение на организацията, и по отношение на всичко останало, от друга страна, в крайна сметка крайно време е да се направи една голяма и значима среща на ръководителите на НАТО, където да бъде решено бъдещето на Алианса – дали НАТО ще прерасне в глобален военен съюз и дали той ще продължи да бъде съюзът, който се разпростира до Западните Балкани. Или пък ще направят стъпки за допълнителната трансформация на НАТО в нещо повече. Това са доста важни въпроси, които не търпят отлагане и е по-добре за тях да се помисли от сега, а не в някакво обозримо бъдеще. Отново ще кажа, че според мен основният курс, който ще следва Байдън във външната си политика спрямо НАТО, е да отстоява идеята за това, че съюзниците трябва да си плащат своя дял, но от друга страна, и да има един доста по-сериозен ангажимент в Европа. Както казах, основният приоритет за администрацията на Байдън ще бъде да неутрализира заплахата от Русия.

Камала Харис обеща да премахне бариерите в Америка, така че и други жени да могат да достигнат до високи политически позиции. Очаквате ли да се справи с поставената си цел и какво би означавало това за страната?

Този процес в американското общество е необратим. Лично аз смятам, че малко или много половият фактор, изострянето по този въпрос с половата дискриминация в САЩ беше наистина много болен казус, тъй като американското общество акцентира на онази концепция за равенството, която дава право на всички граждани да са равни не само в лицето на Конституцията и на законите, но и на работното място и по отношение на т.нар. трето поколение икономически права и правото на работа и пр. Мисля, че Камала Харис може да се справи с тази задача, но от друга страна, аз смятам, че такива тревожни тенденции в американското общество няма. Смятам, че жените са много добре представени на работните си места и във всяка една сфера на обществото. Това, което мен ме тревожи и върху което по-скоро биха могли да се съсредоточат приоритетите на тази администрация, е насилието над жените и неравенството по отношение на семейните ценности. Според мен проблемът с насилието над жените е много по-важен. Малко или много равенството на работното място е естествен процес. В един момент, рано или късно това ще се случи, но насилието над жените е ключов проблем, който не търпи отлагане, защото това е проблем, който поставя под въпроси семейните ценности. Той поставя под въпрос и самото единство на американското семейство, а то е основна клетка на американското общество.

По отношение на България ще се промени ли нещо и как изборът на Байдън за президент на САЩ ще се отрази? Вие споменахте Балканите, в друга посока може ли да очакваме промени? 

Трябва да признаем, че първият американски президент, който имаше систематична доктрина за Балканите, беше Бил Клинтън. Избирането на Джоузеф Байдън за американски президент значително ще се отрази на американската доктрина за Балканите и за България в няколко посоки. Първата посока ще бъде за засилване на военнополитическото сътрудничество. Появиха се митове за това, че Байдън ще спре продажбата на F-16 и т.н. Да, аз вярвам, че по време на един евентуален мандат на Байдън отношенията между България и САЩ няма да се крепят толкова върху твърда сила, но смятам, че военнополитическото сътрудничество ще се задълбочи. Вие виждате, че в Турция, която беше основен стратегически съюзник на Америка, в момента управлява човек, който иска връщане към Османската империя. Отделно анексията на Крим поставя Америка в едни съвсем други геополитически реалности на Балканите и т.н. Втората група от последици от избора на Джоузеф Байдън за американски президент ще са в посока на мека сила или изнасянето на ценности и демокрация на Балканите. Ще станем свидетели на други такива инициативи като Истанбулската конвенция, които малко или много да вдъхновяват отстояването на равенството във всяко едно отношение – етническото, половото, борбата с дискриминацията и много други аспекти на тази проблематика, които, за съжаление, са доста пренебрегвани от българското общество. Третият курс, който не е много нов, е, че САЩ ще заложи на едно много по-засилено сътрудничество в политическо отношение с България. Това ще стане най-малкото, защото страната ни има уникалния шанс точно сега в този исторически период да се утвърди като основен стратегически съюзник на Америка на Балканите. Останалите стратегически съюзници на САЩ в момента са в период на перманентна нестабилност. Ние виждаме едни доста нестабилни Западни Балкани и една Македония, която се люшка между национализма и националната симетричност. В тези условия единствените надежди и партньори на Балканите остават България и Гърция. Според мен българо-гръцкото сътрудничество би била една първа успешна стъпка към укрепването на отношенията на САЩ, но без съмнение американският президент Джоузеф Байдън ще има ясно структурирана доктрина за Балканите, която е един добър шанс за геополитическото развитие на България в евроатлантическото пространство.


Share Follow

Leave A Reply