Нa cвoe зaceдaниe нa 10 нoeмври 1989 г. Цeнтрaлният кoмитeт нa БКП в Бoянa ocвoбoждaвa Тoдoр Живкoв oт нaй-виcoкaтa длъжнocт гeнeрaлeн ceкрeтaр в пaртиятa, кoятo тoй зaeмa цeли 35 гoдини. Дaтaтa ce възприeмa кaтo нaчaлo нa прeхoдa нa Бългaрия към дeмoкрaция и пaзaрнa икoнoмикa, въпрeки чe eднoпaртийнaтa cиcтeмa нa БКП, кoятo прoдължaвa дa e eдинcтвeният ръкoвoдeн фaктoр в държaвaтa, e прeмaхнaтa eдвa нa cлeдвaщaтa гoдинa, a първитe рeaлни икoнoмичecки рeфoрми ca прeдприeти 15 мeceцa cлeд плeнумa. Промените в бившия комунистически блок започнаха с идването на власт в Съветския съюз на Михаил Горбачов, който започва процес на перестройка. Ден преди свалянето на Живков в Германия бе съборена Берлинската стена. На 10 ноември 1989 година на заседание на Политбюро Тодор Живков е принуден да подаде оставка, след като това предложение е подкрепено и от близките му съратници Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, както и от Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов. Искането за оставка е организирано от члена на Политбюро Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов.

Някои от членовете на ЦК като Милко Балев и Димитър Стоянов не са информирани. Новината се разпростира и извън заседанието. На пленума членовете на Централния комитет приемат оставката на Живков, без да му дадат възможност за заключителни думи, и утвърждават Петър Младенов за негов наследник като генерален секретар на БКП. Пленумът предлага на Народното събрание да освободи Живков и от поста председател на Държавния съвет на Народна република България.

На 17 ноември, при първото заседание на Народното събрание след пленума, предавано пряко по телевизията, Петър Младенов е избран за председател на Държавния съвет. Парламентът премахва от Наказателния кодекс текстовете, криминализиращи критиката към правителството. БКП се отказва от еднопартийния модел на управление месец по-късно – на 11-13 декември Централният комитет взема решения за курс към парламентарна демокрация и предлага отмяна на член 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта. Народното събрание гласува отмяната едва на 15 януари 1990 г. През месец юни 1990 година в България се провеждат и първите многопартийни парламентарни избори в България.

Тодор Живков умира на 5 август 1998 година, без да бъде осъден за престъпленията, които са извършени по времето на неговото управление. След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.


Share Follow

Leave A Reply