Андрей Андреев Ковачев е български политик от ГЕРБ, член на Европейския парламент от 2009 г. От 2007 г. той е заместник-ръководител на Комисията по външна политика и европейски въпроси и заместник-международен секретар на ПП ГЕРБ. Д-р Ковачев е избран за евродепутат след изборите за Европейски парламент през 2009 г. от листата на ГЕРБ. В Европейския парламент Андрей Ковачев оглавява българската делегация в групата на Европейската народна партия. Между март 2011 г. и ноември 2018 г. Андрей Ковачев е заместник-председател на Съюза на европейските федералисти. Освен това той е и председател на Българския съюз на европейските федералисти. През 2014 г. е преизбран за евродепутат (втори в листата на ГЕРБ). През 2014 е избран за Член на Председателството на Европейския Парламент (Квестор), член на Комисия по външни работи и Подкомисия по правата на човека и член на Делегация за връзки със Съединените американски щати. Заместник-член на Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните. Заместник-член на Делегация в Съвместния парламентарен комитет ЕС – Бивша югославска република Македония. През 2019 г. отново e преизбран за евродепутат (втори в листата на ГЕРБ).

Има ли място към момента Северна Македония в ЕС? Кои са основните причини България да оттегли подкрепата си от страната за присъединяването ѝ към европейската общност?

Мисля, че е по-правилно да казваме, че се отложи стартът на преговорите, защото за нас Македония не е готова да започне преговорите и не сме изчистили моментите, които смятам за изключително важни, които не са само спорове за миналото, а съвсем голям проблем за настоящето и бъдещето. По-конкретно: омразата, говорът на омразата и фалшификациите на историческите събития и личности, които се преподават сега в учебните програми на Република Северна Македония.

снимка: mia.mk

Какви условия трябва да изпълни западната ни съседка, за да получи подкрепата на България?

Първо трябва да си припомним, че България последователно подкрепяше и продължава да подкрепя еврочленството на Северна Македония. Нашето първо председателство беше само за това да лобираме, за да получат Западните Балкани гаранция, че ще бъдат част от ЕС. Сега ние, за съжаление, сме разочаровани от това, че Договорът за добросъседство не се спазва, който подписахме със Скопие и който е основата, върху която се подписа след това и Договорът с Гърция и възможността Македония да бъде част от НАТО (ние първи ратифицирахме и за НАТО, за да няма никакво съмнение, че геополитически Македония е в евроатлантическите структури).

От три години този договор не се реализира, не се спазва и има превратна интерпретация на общата ни история, комисията не работи. Искаме ясни гаранции по време на преговорния процес това да се случи и да има отделна глава за добросъседството, в която да има включена пътна карта за реализиране на останалите от договора нереализирани точки за добросъседство. По-конкретно: учебните програми, младите поколения на Македония да не бъдат обучавани да мразят своя съсед и своя най-близък исторически народ.

Колко дълго може да бъде отлагана процедурата по започване на преговорите за членство в ЕС?

Няма някакво правило, което да казва колко дълго. Ако германското председателство не успее, започва португалското председателство, те може би ще положат също усилия. След това е словенското председателство, така че на всеки шест месеца ще има опит за намиране на приемливо решение, но всичко зависи от управляващите в Скопие. Другите председателства трябва да насочат своята работа върху убеждаването на управляващите в Скопие, че това е и в тяхна полза, и е европейско. Защото лъжата и фалшификациите не са европейска ценност.

снимка: ЕПА/БГНЕС

Как ще се отрази на двустранните отношения решението на България?

Вече наблюдаваме от няколко седмици изключително сериозна антибългарска кампания, най-различни провокации с исторически данни, с личности, които са абсолютно ненужни, но те смятат, че по този начин може да постигнат нещо. Мисля, че е контрапродуктивно. Ние бяхме предложили много добра формула със съвременните реалности и зачитане на историческите факти, както е записано в Договора за добросъседство, но засега не е приета от тях.

Ще има ли последствия за имиджа на България в ЕС блокирането на преговорите?

Ние сме пълноправен член на ЕС. Всяка суверенна страна си има своите интереси, които си ги отстоява. Погледнете само Полша и Унгария – преди два дни блокираха Фонда за възстановяване, като не пожелаха да бъдат включени тези условия за макроикономическата зависимост от върховенството на закона. Ние говорим по време на пандемия от COVID-19 за възстановяване на ЕС със 750 млрд. евро, но има страни, които решават, че могат да го блокират. Същият въпрос може да се зададе: какъв е имиджът за Полша и Унгария по време на пандемия да не могат да стигнат парите до фирмите и гражданите, работните места да бъдат спасени. Това е много по-огромно, нашето е съвсем на друго ниво.

снимка: pixabay

Ние говорим за това, че защитаваме базисна европейска ценност, омразата, която се насажда от началните учебни класове, че българите са “татаро-монголско племе, дошло преди 1300 години и се е опитвало да асимилира местните македонци” и в този дух продължава и през Средновековието. А в края на 19. и началото на 20. век всичко се представя обратно на случилите се събития и се отрича българската идентичност на революционерите и на възрожденците, българския характер на Илинденското въстание и много други неща, които не са само исторически проблем, защото те, включени в учебните програми, остават и в съзнанието на младите европейци. Как ние може да се съгласим да сме заедно в общия европейски дом с хора, които близо до нас получават своето образование, базирано на фалшификации, които водят до омраза към техния съсед.

Това няма как да бъде имиджът на България. В Скопие трябва да помислят за своя имидж също така и да не се представят за жертви. Ние винаги сме помагали през последните 30 години, подавали ръка, да не връщаме назад лентата: първи признахме съществуването на Македония, по време на ембаргото помагахме, подарихме танкове, през 2001 г. по време на гражданската война застанахме на страната на териториалната цялост и суверенитета на Македония, след това нашето първо председателство, след това първи ратифицирахме договора за НАТО. Така че ние винаги с най-голяма братска обич и подаване на ръка сме постъпвали към нашите най-близки, никога не сме опитвали да ги унижим по никакъв начин.

Човешко право е на самоопределяне. Много ми е тежко, когато виждам, че продължават някои министри в Скопие да говорят, че България им отнемала правото на самоопределяне. Напротив, ние се борим за тяхното човешко право на самоопределяне. По същия начин са имали и нашите предци своето право и те са се самоопределяли като българи. Това е невероятната ситуация, в която сме попаднали сега: те казват, че имат право на самоопределяне, ние казваме: да и ние ви подкрепяме в това, но бъдете така добри тези, които са починали, и тези, които са оставили толкова много материали за това как са се чувствали и какъв е бил характерът им, нека не кощунстваме с тях. Те също са имали това право, нека не им го отнемаме.

Има ли вариант България да направи компромис с част от претенциите на Северна Македония, за да се подобрят двустранните ни отношенията?

Ние от какво може да направим компромис – да кажем, че Гоце Делчев е бил наполовина българин и е имал разстройство на личността ли?! Ние дадохме възможно най-доброто предложение да нямаме никакви проблеми повече нито в съвремието, нито в бъдеще, да сме най-близки, да си помагаме във всичко като Германия и Австрия, като Гърция и Кипър. Ние нямаме никакъв проблем с тяхната сегашна идентичност, с това, че определят езика си като македонски, и това си е тяхно право. Нашият проблем е, че те не искат само това, те искат от нас да приемем лъжата от миналото, защото те се определят сега като етнически македонци, защото всички преди тях са се определяли като етнически македонци. С това няма как да направим компромис, защото не отговаря на истината. Не може да има различни интерпретации на историята, защото това е съвсем прясна история, не е преди стотици и хиляди години, както ставаше въпрос за античната история за Александър, Филип и т.н., където може да има най-различни източници и наистина е много далече в миналото и не всичко е съвсем ясно. Тук е пределно ясно какво е било преди сто години.

Извън спора с България, какви други реформи са необходими в Северна Македония, с които тя да се доближи до членството в ЕС?

Все още не са започнали самите преговори по определените преговорни глави. Особено важно е, както за всяка страна, съдебната реформа, върховенството на закона, механизмите за борба с корупцията и приемането на общностното право на ЕС, за да могат да бъдат част от общия пазар. Много от програмите могат да започнат да работят преди пълноправното членство, да получават солидарна помощ от ЕС. Това е добре, ние искаме да развиваме и инфраструктурата, и културата, и се надявам български медии да са по-активни в Македония, не само сръбските, това е изключително важно.


Share Follow

Leave A Reply