За Македония и сръбската любов

В южната ни съседка Северна Македония се разиграва една история, достойна за определението “Стокхолмски синдром”, за да не използваме по-цветущи изрази. Премиерът Зоран Заев най-тържествено поздрави сърбите с официалния им празник Свети Сава и обеща да върне в училищата в страната изучаването на сръбски език и култура. Обеща също така и да открие сръбски културен клуб в центъра на Скопие.

Оказва се, че подмазвачеството и навеждането на глава пред бившите им окупатори е далеч от приключило. С тези си действия Заев недвусмислено показа, че отсега нататък Северна Македония ще действа по Белградски модел в международната си политика – лавиране между Изток и Запад. В случая лавиране между България (ЕС) и Сърбия. Когато не им изнасят исканията на България, те се завъртат към Сърбия при първия удобен момент.

EPA/GEORGI LICOVSKI

Лицемерието на македонските управници не е нещо ново, но сега го виждаме в пълния му блясък. А с всеки изминал ден ветото на България изглежда като все по-правилното решение, което пък от своя страна говори лошо за шепата български “интелектуалци” и политици, които настояваха България да преглътне историческите си претенции и факти.

И тук е редно да си припомним известните думи на великия български писател от Македония Димитър Талев: “последният комунист на планетата ще умре в България. Даже, когато в Съветска Русия няма да има нито един жив комунист. Какъв народ сме… какъв народ…”. Можем да ги перифразираме за нашите братя македонци по следния начин: последният югославянец на планетата ще умре в Македония, даже когато Югославия вече я няма.

Възход в ЖП сектора

За първи път от 1986-а година България купува нови електрически локомотиви, изцяло се реновират 100 вагона и се купуват още 40 нови вагона. В същото време започна ремонтът на редица жп линии в България, което несъмнено ще доведе до ускоряване на скоростта за придвижване с влакове. През последните години се ремонтираха и почти всички основни ЖП гари в страната.

Тези действия променят изцяло облика на този важен вид обществен транспорт и го правят да изглежда все по-адекватен за една европейска страна. Пълен успех ще има, разбира се, в деня, в който повече хора се движат с влакове, отколкото с автобуси в страната. Така както е в цяла Западна Европа и развития свят.

снимка: фейсбук

Пътуването с влак е символ за екологичност, надеждност, бързина, комфорт и дори престиж. Нещо, което до скоро съвсем не беше така в България, а точно обратното. БДЖ беше символ на разруха, закъснения, мизерия, бавно пътуване и най-малко предпочитаната опция за междуградски транспорт. БДЖ бе провалена институция с ниски заплати и затънала в дългове.

снимка: Йорданка Фандъкова, фейсбук

Нещата бавно започнаха да се променят, а в следващите години новият облик на БДЖ ще се усети и сред гражданите. Всичко това е възможно след радикалната мярка, която предприе държавата – да покрие милиони задължения на компанията, а това развърза ръцете за големите промени. Целенасочените средства от Европа в тази сфера ще допринесат още повече за модернизирането в сектора.


Share Follow

Leave A Reply