“Откакто знаем, че Земята е кръгла и се върти, знаем и че реалността не е такава, каквато изглежда.” Айнщайн доказва, че материята изкривява както пространството, така и времето. Според законите на науката живеем в изкривено време-пространство. Но закономерностите не съществуват само в областта на точните науки. Общественият живот също има своите закономерности и формули. И в него времето е основна величина, която се изкривява от интензивността на събитията спрямо тяхната тежест – големи и малки. А колективната ни обществена памет е огледалната повърхност, която отразява тази вече деформирана реалност. В България от 31 години живеем в едно силно изкривено време-пространство, което наричаме Преход. То не само е деформирано само по себе си, но и деформира паметта на най-близките обекти – хората, които живеят в него. Затова ни е нужен по-фокусиран поглед, особено в момент, в който ни предстои избор. Хронология, която да проследи закономерностите, които се повтарят и не ни позволяват да излезем от гравитационното поле на черната дупка на Прехода.

На 10 ноември 1989 г. на пленум на ЦК на БКП от поста ген. секретар и председател на Държавния съвет на България е освободен Тодор Живков. Управлението му завещава повече от 10 000 000 000,00 долара външен дълг, губеща индустрия и “впечатляващ” външнотърговски пасив от 140% – комбинация от фактори, която прави почти невъзможни изгледите за външно финансиране на държавната икономика с цел избягване на банкрут. На 15 януари 1990 г. пада член Първи от тогавашната Конституцията за ръководната роля на БКП – комунистическата партия се отказва от еднопартийния модел на управление – поне формално.

Андрей Луканов; пресфото-БТА/ Петър Ганев

Поелият управлението на страната Андрей Луканов обявява на 30.03.1990 г. мораториум върху външния дълг на България, с което де факто обявява фалит на страната и предотвратява шансовете й да получи подкрепа от международните финансови пазари чак до 1994г., когато се уреждат отношенията с кредиторите. Дотогава обаче видимите и невидимите последствия за населението са фундаментални, но за сметка на това непоправими. Българите ще запомнят първата година от управлението на Луканов и БКП (БСП след 3. април 1990г.) с масов дефицит на стоки за бита, многочасови опашки за закупуване на елементарни хранителни продукти, мизерия.

източник: faktor.bg

Отвъд справянето с битовите несгоди на народонаселението обаче пред Андрей Карлович, бившите комунисти (вече социалисти) и агентите на ДС предстоят още по-сериозни и наложителни задачи за решаване. Те трябва да ръководят процеси на реално преминаване от тоталитарен и централизиран към  либерален и капиталистически икономически модел. Разбира се, “капиталистите”, като основни фигури на новото време не са случайни, техният “капитал” не избуява от кориците на трудовете на К. Маркс, с които са отраснали, нито с ликвидността на апартамента, вилата и ладата, с които обикновеният българин разполага. Нашите герои получават капитала чрез кръвоносната система на свободните пазарни икономики – банковата – която, за да съществува, трябва да бъде създадена и облагородена. Създадена чрез отделяне  на части от “народната” банкова система, обособяването им като търговски дружества, попадането им под контрола на “случайни” съпричастни лица, облагородена  със средства – спестявания на българските граждани (тъй като други средства в Републиката няма). Разбира се, всичко горепосочено, е ноторно известно и подкрепено с безброй факти и примери от близката ни история, но, кой знае, поради проблеми с паметта или крайна отдалеченост на българския народ от гравитационното поле на времепространството, тези факти и последствията им биват забравени. Старите не искат да ги помнят, младите не искат да ги научат.

Неистинската демокрация

През юни 1990 г. в България се провеждат и първите свободни многопартийни избори след 1944 г. – тези за седмо Велико народно събрание. На 10 юли 1990 г. започва да се провежда Велико народно събрание, което трябва да състави новата българска демократична Конституция.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Докато избирателите биват занимавани с формални дебати относно бъдещите устои на държавата, преразпределенито на националното богатство и преобразуването на комунистическия елит в капиталистически върви с пълна сила. Новооснованите банки започват да раздават необезпечени кредити на лица и фирми, близки до комунистическата номенклатура. Същите лица и фирми биват поставени на “входа”, в управлението и на “изхода” на големите български предприятия. А политическото противопоставяне между БСП и СДС предопределя нестабилността на институциите. Едно след друго се сменят правителства. Парламентарният живот се характеризира със скандали, предателства, разпадане на парламентарни групи и създаване на нови партии.

Правителство на Димитър Попов

22. декември 1990 г. властта преминава в ръцете на програмното правителство на Димитър Попов.  България е банкрутирала. Магазините са опразнени, липсват хранителни стоки. Търговията със Запада е невъзможна, защото банковите разплащания не функционират. Съветските доставки на петрол и газ трябва да се плащат с твърда валута, каквато няма. Доставките на горива почти пресъхват и през късната зима на 1991 г. икономиката е парализирана. Този период остава в паметта на хората с фразата на Димитър Попов – „За Бога, братя, не купувайте!“. Освен крилати фрази и знакови фигури в състава на това правителство остават в българския политически и обществен живот и в следващите години от Прехода. Сред тях се отличават имената на вицепремиера Aлександър Томов и финансовият министър Иван Костов. Името на Александър Томов се свързва с последното действие на трагедията “Кремиковци”  – фалита на металургичния комбинат. По-късно Томов е съден и оправдан за източването на дружестватo. Парадоксално към момента той е преподавател по “Икономика” в катедра “Политология” в СУ “Св. Климент Охридски”.

Боянски ливади – 30 август 1992 г.
Снимка: БНР

Правителството на Попов е наследено от първото дясно правителство след 1989 г. – това на Филип Димитров. То управлява в краткия период от 8 ноември 1991 г. до 30 декември 1992 г. По време на това управление е приет Законът за преобразуването и приватизацията на държавни и общински предприятия. Недоволството и към този кабинет взема връх, а президентът Желев на 30 август 1992 г. свиква пресконференция в “Бояна”, на която остро критикува правителството. В крайна сметка през октомври 1992 г. Филип Димитров иска първия и последен вот на доверие от парламента, но не получава достатъчно гласове и правителството подава оставка, тъй като ДПС изненадващо не го подкрепя. В следващите години подкрепата на партията на Ахмед Доган ще бъде от решаващо значение и за “десни”, и за “леви”, и за “центристки” правителства.

Умишленото източване на държавните предприятия

Стига се до правителството на Любен Беров, известно още като кабинета “Мултигруп”. Престъпността се увеличава. Именно тогава се ражда понятието “мутра”. През 1994 г. Илия Павлов чрез фирми, свързани с групировката „Мултигруп“ сключва с “Булгаргаз” договор за цесия  за вземанията на националния доставчик на газ от “Kремиковци” и “Химко” на стойност 3,4 млрд. лева. Дълговете на предприятията към новия кредитор биват гарантирани със задължение заводите да предоставят и произведат продукция, като на практика сделката ги обрича на огромни загуби. По изчисления на експерти през този период за сметка само на “Кремиковци” са източени 40-45 млн. долара. Само цесията с “Булгаргаз” нанася преки щети на държавната газова компания в размер на малко по-малко от 700 милиона лева преди в крайна сметка да бъде прекратена от кабинета “Виденов” през 1996г.

Тази абсолютно скандална и противоречаща с правните норми и икономическата логика сделка е емблема на срастването на държавата с икономическите групировки в организиран престъпен модел, който по мащабите си може да бъде срещнат единствено в постсъветска Русия. Схемата на поставяне на фирми на “входа” на предприятията, които да контролират доставките на суровини на завишени цени, както и същите и/или свързани фирми на “изхода” които да прекупуват евтино готова продукция, която да реализират на пазара, в крайна сметка води до фалита на десетки от индустриалните гиганти в страната – “Кремиковци”, “Химко-Враца”, рафинерията “Плама”, “Видахим” са само най-запомнящите се имена от печалния списък. Онези пък, които все пак оцеляват на тази икономическа евтаназия в последствия ще бъдат приватизирани на безценица през следващите години заради трагичните си икономически параметри.

Проф. Любен Беров

На 2 септември 1994 г. Любен Беров подава оставка. СДС и БСП отказват да образуват ново правителство. Сформирано е служебно правителство с министър-председател Ренета Инджова, натоварено със задачата да подготви избори.

Виденовата зима

Следва фаталната поява БСП под булото на коалиция “Демократична левица”, начело с младата надежда сред бившите комунистически кадри Жан Виденов. Управлението му продължава от 25 януари 1995 г. до 12 февруари 1997 г.  и допринася към вече открояващо се трагичния сюжет с “библейски” глад и бедствияПрез април 1995 г. правителството на БСП увеличава износа на зърно на 450 000 тона и сваля таксата на 5 долара на тон при реколта, значително по-слаба от очакваното. Въпреки това през юли кабинетът премахва квотите и въвежда регистрационен режим, като вдига таксата на 35 долара на тон, а след това на 55 долара за тон. Чак на 26 септември 1995 г. Министерският съвет въвежда забрана за износ на хлебно зърно, като оставя непродадените количества зърно за посев. Въпреки че Виденов отрича да се задава криза и настоява, че има баланс, в началото на зимата на 1995 г. цената на пшеницата в България е съпоставима с тази на Чикагската борса. Според данни на прокуратурата от страната за изнесени общо 826 741 тона зърно на стойност 7 125 380 000 лева през 1995 г. При недостига на зърно са внесени близо 200 000 тона на стойност 6 456 211 322 лева. А сред фирмите, които са спечелили от износа на зърно през лятото на 1995 г., са „Мултигруп” чрез фирмата „Балканагро”, както и множество фирми, свързани с приятелския кръг „Орион”, проспериращ по време на управлението на БСП.

Финансовата криза. Фалитът на банковия сектор.
Наред със зърнената криза, левът се обезценява, съответно инфлацията главоломно нараства, за да достигне в пика си до курс от 3 000 лева за 1 долар. На 23 септември 1996 г. БНБ поставя под особен надзор девет търговски банки. Въпреки това и деветте фалират, което води до загубване на спестявания на българите в размер на 1 700 000 000 000,00 неденоминирани лева. Разбира се, правителството на Виденов не е единственият виновник за втората национална катастрофа в годините на прехода. Още преди падането на Живков се приемат законодателни промени, позволяващи банките, от “национално богатство” да придобиват структура на АД. 1990г., в зората на прехода, промени в тогавашната Конституция и в особената нормативна уредба позволяват банки да се учредяват и да бъдат собственост на две или повече лица, като умишлено се премахва думата юридически. Така се открехва вратата през която минават бившите партийни и комсомолски секретари, както и агенти на Държавна сигурност и се превръщат в новите капиталисти.  Седмото ВНС с единодушие назначава проф. Тодор Вълчев за гуверньор на БНБ. Самият той е вербуван към Второ главно управление на ДС още през 1951г. с прякора “Сотир”. Следващите години именно този човек ще бъде основната фигура, която определя безконтролното издаване на лицензи на кухи банкови структури, чиято единствена цел ще бъде източването на финансите на държавата и спестяванията на българските граждани.

Всичко започва по времето на Беров, когато се наблюдава неестествено “нарояване” на банки, ръководството на които е овладяно главно от кадри на ДС. Въпреки законодателния опит това явление да бъде възпрепятствано – параграф 9 от ПЗР на ЗБКД е обявен за противоконституционен. Както отбелязахме в увода по време на прехода нищо не е каквото изглежда – Банките всъщност изобщо не функционират като такива. Те са превърнати в животоподдържащ механизъм за индустрията, способи за създаване на “кредитни милионери”, среда за вътрешнобанково ограбване или средство за осъществяване на съмнителни приватизационни сделки – с други думи антоним на самите себе си. На по-романтичните читатели припомняме – всичко това не би се случило, ако на България не бе пресечен пътят към международните финансови пазари и респективно международния контрол от страна на кредиторите чрез наложения от Луканов мораториум. Неслучайно Първа източна международна банка (ПИМБ) е известна като “банката на мутрите”, а Стопанска банка като кредитор на престъпния свят. Балканбанк и Кредитна банка са тясно свързани с Мултигруп, Банка за земеделски кредит – с приятелския кръг “Орион” около Жан Виденов.

Румен Гечев
снимка: БГНЕС

Знаково име в кабинета довел до “Виденовта зима” е Румен Гечев, който е министър на икономическото развитие. Името му се свързва липсата на контрол вурху банковата и финансовата система, за който същият е бил пряко отговорен да извършва в качеството си на вицепремиер от кабинета на Виденов. Също така Румен Гечев може да бъде запомнен със създаването на РМД-тата (работническо-мениджърска приватизация), които представляват критикуван от гледна точка на законността способ за приватизация, най-вече заради възможността чрез правни действия действително в хазната да постъпят малки части от сумите по приватизационните договори от такъв тип. Пример за приватизационна сделка чрез РМД-та е тази за „Техноимпекс“, в която участва настоящият лидер на БСП Корнелия Нинова. Тази сделка ще бъде детайлно представена в следащата част. Към момента Румен Гечев е депутат в 44-тото НС и водач на листата на БСП в Плевен за предстоящите избори за НС.

стопкадър: БНТ

Тоталният финансов и икономически колапс, хиперинфлацията, силовата организирана престъпност, дефицитът на основни хранителни стоки остават емблеми за правителството на БСП и Жан Виденов. След седмици на национални улични протести, транспортни блокади и щурм на сградата на Народното събрание, правителството на социалистите няма друг път освен подаването на оставка пред президента Петър Стоянов.

източник: в-к 24 часа/ zonanews.bg

Правителството на Виденов е наследено от служебен кабинет на Стефан Софиянски. Икономическата криза продължава, официалният курс на щатския долар достига 3000 лева‚ а месечната инфлация – 243%. На 19 април 1997 г. са проведени парламентарни избори, които ОДС печели. От първи юли Народното събрание гласува предложения от правителството на Иван Костов т.нар валутен съвет (валутен борд), който фиксира курс на лева към германската марка и с това слага край на най-жестоката инфлация в историята на България, окончателно унищожила спестяванията на българите и обезкървила постсоциалистическата икономика на страната. Съвсем не така стои въпросът за преразпределението на държавните ресурси, който тепърва ще се опитаме да припомним.

 


Share Follow