Съобразно опита ни в първата част на настоящия текст да приложим физичната концепция за Черна дупка на полето на българския преход, припомняме как дори след краха на БСП и Жан Виденов, новото правителство на Иван Костов мигновено е погълнато от гравитационно поле, извън което дори светлината не може да пробие. Приватизацията продължава да е на практика законна, но законът се използва повратно. Подобно на частици, потънали в черна дупка насред времепространството, остатъците от държавните предприятия и активи биват разбивани на малки частици и губят естествения си вид, за да попаднат по-късно раздробени и неразпознаваеми в избрани частни ръце. Лустрацията бива обявявана за противоконституционна отново и отново. Закономерни за водената политика са корупцията и безстопанствеността. Политиците продължават да циркулират около собствената си ос, докато България остава в гравитационното поле на черната дупка на прехода без нито градус отклонение.

Космическите измерения на провала на правителството на БСП, оглавено от Жан Виденов, предопределят победата на десницата в лицето на ОДС през пролетта на 1997 година. Министър-председател е Иван Костов. А сред приоритетите на кабинета е “бърза, пълна и необратима приватизация на предприятията”.

автор: Георги Гоергиев – Джони // БУЛФОТО

С оглед на начина, по който се извършват приватизационните сделки, закономерно като синоним на властта се налага  понятието “корупция”. Като най-важна за приватизацията се явява 1999г. Започваме оттам, където приключихме миналия път.

Комбинатът “Кремиковци” е продаден за 1 долар на българската фирма „Дару Металс“, която няма нито опит, нито ресурс, по-голям от един офис под наем и секретарка, нито намерение да изпълни инвестиционния план. Срещу долар новите собственици получават 71% от собствеността на комбината – 17 завода, един язовир, една ТЕЦ, множество почивни станции, авто- и ж.п. транспорт, огромна площ до столицата с изградена инфраструктура, както отбелязва и Едвин Сугарев в поредицата “Корупционната България”. Както става ясно по-късно фирмата няма намерение да погаси дълговете на “Кремиковци”, вместо това сключва анекси, които да отлагат във времето падежа на тези дългове. Това се превръща в характерна практика – тайни анекси, които са в ущърб на интересите на държавата. Показателен е фактът, че пет години след сделката “Кремиковци” е продаден на индиеца Прамод Митал за 110 милиона долара, без “Дару Металс” да изпълни нито инвестиционните си задължения, нито да покрие дълговете на комбината. Този факт недвусмислено навежда на мисълта, че вероятно с поне осем нули (_00 000 000) е била занижена реалната цена на “Кремиковци” към 1999 г.

Комбинатът “Кремиковци” днес: стопкадър – Кънчо Кънев// www.youtube.com

На 30.06.1999г., след решение на Министерски съвет,  сред няколко участници в авиационния бизнес за купувач на 75% от акциите на авиокомпания “Балкан” ЕАД са продадени на израелската фирма Zeevi Holding Ltd,(за която по-късно емпирично се разбира, че се занимава с ликвидация на компании в несъстоятелност), в консорциум с ARKIA HOLDINGS LTD за 150 хиляди долара. Втората фирма се оттегля веднага след подписването на сделката, а вместо инвестиции и погасяване на многомилионните задължения към хазната, авиокомпания “Балкан” е подложена на тотална разпродажба. Всички ценни активи на дружеството в страната се продават на занижени цени на свързани с купувача фирми, а оттам, на трети лица – сред тях са хотел “Плиска”, административната сграда до летище София, самолетния състав, квартири и офиси. Не това са най-ценните активи обаче – десетки милиони долари са взети за слотовете за кацане на международните летища, които “Балкан” притежава – за пример само този на летището в Ню Йорк е струвал 5 милиона долара при закупуването му от страна на още държавната компания. Към тези активи следва да се прибавят и десетките апартаменти и офиси на компанията из европа и света. Нищо от получените средства обаче не отива  за погасяване на договорните задължения на купувача. Естествено, основна “заслуга” за това има безхаберието на Агенцията за приватизацията, както и на целия кабинет. Роднини на министри могат да бъдат забелязани съдружници във фирми, започващи паралелно да изпълняват дейности по поддръжката на “Балкан”, ощетявайки компанията. Три години след приватизацията на авиокомпания “Балкан”, същата е вкарана в процедура по несъстоятелност, а от някогашния флот от 126 самолета и дестинации на 4 континента не остава и помен.

timetableimages.com

За да не отегчаваме читателя с безброй известни примери, а и, за да не изглеждаме като негативно настроени спрямо постиженията на г-н Костов и неговите приближени, ще припомним и сочената за “най-добра” приватизационна сделка за 1999г. От дистанцията на времето тя изглежда меко казано подозрително поради впечатлението, което Иван Костов и политическите му поддръжници създават в обществото – на единствни истински радетели на евроатлантизма в България, на автентични десни политици и на защитници срещу руското влияние. Става дума за продажбата на вече единствената работеща рафинерия у нас – “Нефтохим” АД. В тотален противовес на приказките за диверсификация на България и за постигането на  независимост от енергийните доставки на Русия, именно при управлението на Костов това най-ключово предприятие е продадено за 101 милона долара на руската ЛУКОЙЛ. По този начин е осигурено монополно положение на Русия в доставката и продажбата на горива в България, заедно с рафинерията е продадена цялата прилежаща нефтопроводна инфратстуктура и нефтено пристанище “Росенец”. Иронично е, че 20 години по-късно, именно политическите наследници на Иван Костов от “Демократична България” правят бутафорни щурмове на плажната ивица до същото пристанище и летния “сарай” на Ахмед Доган. Тази метафора за епична борба едва ли щеше да бъде нужна, ако държавният интерес е бил на първо място за основателя на ДСБ.

Друг пример за съмнителни приватизационни сделки, са тези, извършени чрез работническо-мениджърски дружества (РМД). По време на управлението на Иван Костов са сключени множество такива, включително с лица, които и днес участват като водещи фигури в политическия живот и имат претенции да управляват. Една емблематична сделка е тази за „Техноимпекс“, в която участва настоящият лидер на БСП Корнелия Нинова.

 

Докато обикновеният българин се опитва да се възстанови от последиците на предходното управление на БСП, в периода между 1997 и 2005 г. Нинова е изпълнителен директор на “Техноимпекс”. Към момента на приватизацията тя е едва 28-годишна. Назначена е на длъжността от министъра на търговията и туризма Валентин Василев. През 1999 г. министър Валентин Василев продава 67 процента от акциите на държавата в “Техноимпекс” на специално създаденото за сделката РМД – “Техноимпекс-98”, но което отново Нинова е изпълнителен директор. Цената на сделката е 700 000 долара. РМД-то се задължава да плати веднага само 10 процента. Следват три анекса, които облекчават условията по първоначалния договор. По-късно РМД-то е осъдено да плати неустойки заради неизпълнението на инвестиционния план. По това време Нинова вече е зам.- министър на икономиката от квотата на БСП в правителството на Тройната коалиция. Тя продава акциите си в “Техноимпекс” за 65 000 лева.

Не само уважаемата лидерка на БСП се възползва от крайно гъвкавите и изгодни условия при РМД приватизацията. Така започва да натрупва сериозното си богатство и един известен български медиен издател, предприемач, филантроп, дарител…вече се досещате за няКОЙ? Не, не е той. Делян Пеевски по това време е на прага на пълнолетието си, едва ли подозира за мащабите на кариерното си развитие. Става дума за архетипа на Пеевски и основен негов антагонист – Иво Прокопиев. Комсомолец, син на служител на УБО, отговарящ за посещаваното от Живков и други соц. лидери ловно стопанство “Воден”. Още на 22-годишна възраст, в зората на Прехода, успява да финансира три печатни издания, от които последното – в-к “Капитал” успешно се издава и до днес, и има претенциите да бъде последна инстанция и морален съдник по най-важните политико-икономически теми в България. По времето на кабинета “Виденов” изданията на Прокопиев подлагат на остра критика правителствената политика. С идването на ОДС и Костов на власт, редакционната политика се променя, а с нея и благосъстоянието на младия издател. Първият голям приватизационен удар на Прокопиев е разградското предприятие “Каолин” АД. Първоначално към него има интерес от белгийската фирма “Сибелко”. Предложението на белгийската фирма е за инвестиция от 20 милона долара. Изненадващо обаче до сделка не се стига, а отново през 1999г. се приватизацията се извършва чрез създаването на РМД “Каолин-98”.Приватизационната процедура е открита на 14 септември 1999 г. Два месеца по-рано – на 1 юли, Даниела Шишкова, съпруга на главния редактор на „Капитал” Петко Шишков и Александър Прокопиев, брат на Иво Прокопиев, са формално назначени на работа във фирмата. Назначенията имат за цел участието на тези лица в РМД „Каолин-98”, което купува 75% от предприятието за 7,2  милиона лева. Остават съмненията за силно занижена оценка на предприятието.плащането е планирано да се извърши по следния начин: от купувача се очаква да плати 10% от общата стойност на сделката в брой, а останалата сума е отсрочена, както следва: 50% във вноски за период от 10 години и 50% чрез компенсаторни инструменти, чиято пазарна стойност тогава е ок. 1/10 от номинала. Сделката е финансирана от “Алфа финанс”, отново свързана с Прокопиев. Следват добре познатите увеличавания на капитала, които довеждат до пълен контрол на купувача над предприятието.

Иво Прокопиев// снимка: БГНЕС

В следствие на разразилата се корупционна експлозия и получаването на около 1 милион гласа по-малко за ОДС на местните избори през 1999г., Костов обявява намерението си да направи рокади в кабинета, които обсновава с процесите по евроинтеграцията, но публичната тайна за наличието на корупция по високите етажи на властта вече не може да бъде опровеграна. За това свидетелстват два доклада, единият от които е изработен от НСС, под ръководството на ген. Атанас Атанасов, а  другият от НСБОП, управлявана към онзи момент от ген. Кирил Радев. По думите на ген. Атанасов докладът не съдържа в себе си списък с конкретни имена, а има за цел аналитично да насочи премиера Иван Костов към вземането на определени политически решения. Този сдържан стил на поведение от страна на някогашния шеф на НСС Атанасов към прегрешенията на сините министри и партийци от управляващата ОДС изиграва ключова роля в политическата му кариера, като верността му лично към Иван Костов ще го изведе години по-късно като лидер на ДСБ и свързващо звено между Костов и политическия проект на Иво Прокопиев – Да, България.

снимки: БГНЕС
Ген. Атанас Атанасов

Разбира се, тези така тачени от Командира (Иван Костов бел. ред.) личностни качества на Атанас Атанасов нямат нищо общо с присъщите за един шеф на Националната служба “Сигурност”, чиято основна задача е да разкрива, а не да покрива случаи на корупция от страна на управляващите в годините на най-крупната приватизация в българската история. Уви, вместо наказан от закона или поне лустриран от обществения живот, за това изпълнено монашеско въздържание, ген. Атанасов днес излиза като знаме на борбата на най-активната част от гражданското общество срещу корупцията и олигархията. Олигархия, която лично е подпомогнал чрез бездействието си да изразсне в най-крехките й години. Относно докладът, който е публично достъпен от над 20 години,  главният прокурор по това време Никола Филчев твърди, че Костов го е скрил от него. Рокадите са факт през декември 1999 г. Отстранени са трима вицепремиери, начело с Богомил Бонев, както и още седем министри.

Ако се вслушаме в днешните поличитчески наследници на г-н Костов, ще разберем, че те са дълбоко загрижени за развитието на българския туризъм и “бетономорието”. За да не отегчаваме читателя, ще се ограничим със споменаването на само няколко имена и факти: Кръгът “Олимп”, телевизионният оператор-ресторантьор-приватизатор-банкер Славчо Христов, приватизацията чрез компенсаторни инструменти на курорта “Златни пясъци”, “Боровец” за 4,9 милиона долара, “Пампорово” за 11 милиона долара. Все добри цени за цял един хотел, не  за цял един курорт.

В политическо отношение най-тежките последици от управлението на Иван Костов несъмнено са за дясното в България. Корупцията и вътрешните междуособици довеждат до немислими 4 години по-рано събития.

източник: www.kingsimeon.bg

Пропиляното и унищожено доверие спрямо демократичните сили, които получават абсолютно мнозинство през 1997., довеждат на власт политическата химера на бившия монарх Симеон Сакскобургготски, който получава 120 мандата на изборите през юни 2001г. и избира за коалиционен партньор Ахмед Доган и ДПС. Позабравена е историята възникването на необходимостта от този сакрален 1 мандат, който налага официалното включване на Доган във властта, навлизането на обръчите от фирми, назначаването на водача на младежката организация на НДСВ Делян Пеевски за зам.-министър на бедствията, аватиите и катастрофите и още дълга верига от взаимосвързани събития. В разгара на предизборната кампания, след като Симеон II избира за мандатоносител Партията на българските жени, близки до СДС хора регистрират “Коалиция Симеон II”, чиято единствена цел е да заблуди и отклони гласове от царската партия. Резултатът е впечатляващ – над 157 000 гласа, или 3,44% от гласовете отиват за това “менте”. И макар да не успяват да влезнат в 39-о НС, тези сини “лъжецаре” настаняват на ключови властови позиции лилави ориенталски “царедворци”, последствията на които търпим и до днес.

среща на Г. Първанов и Вл. Путин в София през 2003 г. снимка: Kremlin.ru

Вторият шамар спрямо Костовото управление, който ще изкара десницата в България в нокаут до 2009г. са президентските избори, проведни през м. ноември 2001г. Тогава войната в синьо по оста Петър Стоянов – Иван Костов – Богомил Бонев, взаимните обвинения в корупция и некомпетентност, ще доведат тихия, спокоен и умно гледащ отстрани кандидат и лидер на довелата само 4 години по-рано до банкрут България БСП до президентския пост в страната – и то за два мандата. Този “подвиг” на Костов и компания, изразяващ се в непряката помощ за Георги Първанов, бива последван от политическо реабилитиране и възраждане на бившата комунистическа партия, както и до прокарването на икономическо и геостратегическото влияние на Москва в България, срещу което, на хартия, разбира се, политическите наследници на Костов от Демократична България днес се опълчват. Разбира се, колкото и да ценим качествата им, не можем да им препишем заслугата за изобретяването на това политическо “perpetuum mobile” – да допуснеш създването на “враг”, срещу когото да се “бориш”. Изводите оставяме на читателя.


Share Follow

3 коментара

  1. Личностите,показвани и коментирани в медиите са елементарни марионетки,изведени на сцената от действителните организатори на разграбването.

  2. Pingback: Info7: Годините на приватизация- втората черна дупка на прехода, трети локдаун и расизъм в Северна Македония

  3. Pingback: Черната дупка на прехода – част III

Leave A Reply