Схемите на прехода от Царя до Станишев

В навечерието на най-важните за страната ни избори, продължаваме да си припомняме за схемите на прехода, които за добро или лошо ни докараха до днешното положение. Според редица изследователи историческият обхват на периода, наречен “преход” приключва с влизането на страната ни в ЕС, когато най-после нашата геополитическа ориентация бе окончателно променена и върната към мястото, на което винаги е принадлежала- европейската цивилизация. Третата част на поредицата Черната дупка на прехода, обхваща последните две правителства на страната, при които влязохме в НАТО и ЕС- това на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев.

За съжаление, когато говорим за ЕС и НАТО, с това се изчерпват позитивите на тези два кабинета на прехода. Корупцията като тенденция, започнала при правителството на Костов, навлиза в годините на своя мрачен разцвет при управлението на НДСВ и ДПС, който достига своя апогей при управлението на Тройната коалиция- БСП, НДСВ, ДПС. Черната дупка на прехода част III, подобно на част II и част I, ни прави един сбит хронологичен преглед на всички събития, които са ощетили държавата, следователно и самите нас като граждани.

От “За 800 дни ще променя живота ви”, преминаваме през възхода на КТБ и майката на Делян Пеевски Ирен Кръстева. После си припомняме яхтения скандал с участието на Милен Велчев и подземни босове, както и корупционната схема “Цанков камък” с един много известен хидроинженер-философ.  Стигаме до безпринципната тройна коалиция между бившия цар, хората, които го изгониха от България и хората пострадали от “Възродителния процес” на партията-столетница. Тя води до “златния период” на българската корупция. От Вальо Топлото и Р. Овч., през агент Гоце и Големия енергиен шлем, до термина България- троянски кон на Русия в ЕС. Разглеждаме най-мощната стачна вълна в историята на съвременна България на българските учители, която приключи с “развалянето на седянката” от Пламен Орешарски. Следват спирането на европейските пари за България, обвиненията към Румен Петков, Сергей Станишев, Петко Сертов, Нихат Кабил и т. нар. “заменки” по родното черноморие, което тогава се превърна във бетономорие. Това беше и периодът, в който станаха известни политически фигури като Делян Пеевски, Мая Манолова, Татяна Дончева и други.

Защо е важно да си припомняме? Защото българската политическа памет и доказано къса. Може би просто отказваме да помним негативни неща, но когато става дума за нови избори е редно да си припомняме, поне за малко за да може да не повтаряме грешките. Защото в крайна сметка главните герои на прехода са  тук сред нас. Не са си отишли. И се надяват точно на това- на късата памет на избирателя.

Слави ще изпее предизборната си програма

Остават три дни преди важните парламентарни избори, а социолозите предричат 7 формации в новия парламент. С особено значение е третото място, което ще играе ролята на балансьор и може би ще бъде ключът към заформянето на правителство. Повечето агенции предричат това трето място на партията на шоумена Слави Трифонов “Има такъв народ”. Поредната популярна фигура от телевизията дала заявка за сериозна промяна. Нещо обаче не е наред.

Как трета политическа сила ще бъде партия, която в рамките на предизборната си кампания един път не влезе в дебат със своите опоненти. Как трета политическа сила ще бъде партия, която не представи пред приоритетите си, визията си за развитието на България, политическата си и геополитическата си ориентация. Де факто това е една партия фантом. Има я, знаем, кой е нейният лидер, но не знаем нищо повече за нея.

И вместо хората да разберат какви са идеите на шоумена и неговите сценаристи, той реши да заложи на това, в което е най-добър- да пее и да прави шоу. Слави Трифонов ще закрие предизборната кампания (която я нямаше), чрез виртуален концерт от Арена Армеец. Освен ако този концерт не включва двучасово изпяване на предизборната програма на партия “Има такъв народ”, то това би било едно сериозно подценяване на българския избирател, с надеждата, че той ще гласува за Слави Трифонов “защото пее добре”. И ние като избирател трябва да се запитаме, за какво гласуваме? За мелодия на годината или за нов парламент?


Share Follow

Leave A Reply