Павел Вълчев е старши изследовател, част от екипа на агенция “Алфа Рисърч” от 1999 г. Участва в разработването и реализирането на маркетинговите и социално-политическите проекти на агенцията. Притежава специализация в изследване на потребителските нагласи, поведение и бизнес ту бизнес пазарни проучвания, както и задълбочена експертиза в качествените методи и иновативни техники. Има дългогодишен опит в изготвяне на стратегически анализи и оценки на политики. Магистър е по социология от СУ “Св. Климент Охридски”. Работил е в Българското сдружение за честни избори и граждански права, като наблюдател към ОССЕ и като лектор за обучение на наблюдатели. Автор е на ръководството “Светът на анкетите – предизвикателства и възможности”.

70503221_690703171413881_4935317379048538112_n

До края на обработването на резултатите според Вас ще има ли съществени промени в числата?

Аз не очаквам съществени промени и разлики в подреждането на политическите партии, което имаме в момента. Очаквам, че картината, която виждаме, ще се потвърди и дори и да има известни разлики в процентите, те няма да преподредят политическите играчи по начина, по който ги виждаме в момента.

За сега “Демократична България” измества ДПС, как ще коментирате този резултат?

Има две изненади на тези избори: на първо място, това е доброто представяне на “Има такъв народ”, които успяха да мобилизират младите хора, хората, които по принцип не гласуват и до този момент не са имали политическо представителство. Кампанията, която проведоха, беше много интересна тъй като, ако трябва да говорим за предизборната кампания на тези избори, тя беше по-скоро “бяла”, но те не се вписаха в нея, те отказаха да участват в нея. Това се оказа печеливш ход, особено за хората, които ги подкрепят. Другият безспорен успех е свързан с “Демократична България”. Ние измервахме позитивен тренд при тях и при една мобилизация, която очевидно се случи, те успяха да покажат едно много добро представяне на изборите.

снимка: bnr.bg

Според Вас на какво се дължи успехът на “Има такъв народ”?

Той се дължи на няколко фактора: първо – успяха да мобилизират младите хора, хора, които не се гласували. Те успяха да проведат една интересна и различна кампания, която не се вписваше в политическото говорене до момента и това се оказа изключително силен ход. Тяхната кампания беше много по-различна от всички останали партии и успяха да спечелят хората, които отказваха политическото статукво. От тук насетне със сигурност ще се впишат в политическия живот на страната и ще имат изключително важна роля.

снимка: “Няма такава държава”

Според Вас ще се стигне ли до формирането на служебно правителство?

Аз не изключвам всякакви варианти от тук насетне. Политическият пъзел е изключително интересен и сложен. Всъщност тези избори бяха спечелени от ГЕРБ, които са вече във властта дълго време и въпреки това, те са изправени пред проблема, че няма с кой политически партньор да успее, или много трудно би могъл, да се коалира с някого. Така че легитимация би могла да мине под някаква форма на участие в парламента, през някакви завоалирани форми. От друга страна, всички участници в изборите се легитимираха като опоненти на статуквото и управлението. Пред ГЕРБ стои едно изключително трудно предизвикателство да успеят да формулират или конструират бъдещо управление.

Що се отнася до останалите участници в изборите. При “Има такъв народ” вариантите са много различни и забелязваме, че хората, гласували за партията приемат една по-широка коалиция, така че тук има повече възможности.

снимка: БГНЕС

Ако трябва да кажем кой загуби изборите това еднозначно е БСП. Такъв спад в доверието не са имали до този момент и вътрешните проблеми, които има партията, негативният тренд, който ние улавяме от доста време. Те реално се превръщат в един второстепенен играч на българската политическа сцена. Предизвикателство, на което те доста бързо трябва да реагират и да преодолеят, ако искат да останат в българската политика. Ще има много сътресения и промени вътре в партията, тъй като тази загуба е загуба на лидера и вътрешните битки сега ще ескалират и ще дадат легитимация на тезите срещу досегашното ръководство на БСП.

Резултатите от предварителните проучвания в изборния ден, според Вас влияят ли на нагласите на избирателите?

Това е интересен въпрос, аз съм привърженик на това, че хората имат право да бъдат информирани. Всяка информация влияе на хората по определен начин, но не мисля, че тази година информацията, която излизаше от медиите е променила вота. Все пак социологическите проучвания би трябвало да отразяват политическата и социалната действителност такава, каквато е, а не да се опитват да я моделират. Всъщност проблемът е, че поради законови пречки информацията от екзитполовете излиза в изборния ден, но не се обявява източникът. Хората биха били по-добре информирани и биха били по-добре запознати, ако знаеха откъде идва тази информация. Когато излиза под формата на музикална информация, в която ти въобще не знаеш кой стои зад нея, очевидно ситуацията е по неприятна.

снимка: БГНЕС

Как отчитате избирателната активност спрямо изборите през 2017 г. и коронавирусът повлия ли на гражданите?

Отчитаме по-ниска избирателна активност спрямо 2017 г. Това ще е най-ниската избирателна активност на парламентарни избори в България след 90-та година. Трябва да признаем, че имаше една активизация, имаше и един по черен сценарий, в който активността щеше да е драстично по-ниска, но успяхме да видим, че имаше активизация. Основната мисия на политическите партии е да успеят да мотивират хората да отидат и да гласуват. През месец март имаше парламентарни избори в Нидерландия, там също има пандемия, но там се отчете една от най-високата избирателна активност на парламентарни избори. Така че предизвикателството за политиците и за партиите е да успеят да мотивират хората. Слави Трифонов го направи, като успя да мотивира хора, които по принцип не гласуват. Така че не можем да кажем, че за по-ниска активност е виновен някакъв трети фактор. Имахме проучване, което показа, че всеки 10-ти човек, който е решил за кого ще гласува, изпитва сериозни притеснения свързани с пандемията. Дали тези притеснения спират хората да отидат до урните, за мен, до голяма степен, зависи от това как ги мотивират политическите партии.


Share Follow

Leave A Reply