Протестите от миналото лято изглежда постигнаха сериозен успех. Със своята анти-ГЕРБ и анти-ДПС реторика партиите на протеста събраха гласовете на над един милион души, което им осигури сумарно 92 депутатски места, а всички т.нар. „партии на статуквото“ белязаха сериозен спад, дори и опозиционната БСП. В новото Народно събрание ГЕРБ е в абсолютна изолация и очакванията бяха, че ако може да се състави изобщо правителство, то това ще бъде някакво съглашение на анти-ГЕРБ основа.

снимка: БГНЕС

При това разположение на силите, погледите за партньорство се впериха в социалистите, като положителни сигнали от страна на ръководството на БСП не липсваха. Появиха се обаче множество противоречия относно мораториума върху решенията на Министерския съвет, за кой период да бъде ревизирано управлението на Борисов от новосформирана парламентарна комисия, както и за скорошното спорно решение за 25% допълнително възнаграждение на депутатите. При разискванията на тези въпроси БСП започна да се дистанцира от протестното болшинство, а приятелското рамо сякаш идва от ДПС. По телевизионните екрани и в социалните мрежи вече кипи война между политически активисти, обвиняващи се един друг в прегръдки с ДПС и компромиси със задкулисието, но политическия активизъм поначало не е обективен.
Факт е обаче, че намеци и активни действия от страна на ДПС има: Подкрепят реформите в изборното законодателство; Подкрепиха и защитаваха спорните текстове за 25% допълнително депутатско възнаграждение, а същевременно заедно с ДБ се втурнаха да искат отмяната му; Дори се включиха активно в анти-ГЕРБ реториката, като обявиха, че имали данни за личното участие на Борисов в сблъсъците на Росенец миналото лято; А президентът Румен Радев заяви по време на консултациите, че разчитат на „дългогодишен парламентарен опит и традиции“ на ДПС, за да се „намери верният баланс между законодателни промени и много важната задача – да се състави правителство“. Какви традиции има ДПС е любопитен въпрос, но пък „неочакваното“ се случи – ДПС обяви практически безусловна подкрепа за каквото и да е правителство, което „да се бори със здравната криза“. Но защо?


Изглежда никой няма големи мераци да управлява, но никой няма желание за нови избори. БСП ближе рани, протестните партии не са сигурни дали ще повторят резултатите си, като от втората по сила ИТН продължават да мълчат, а Борисов дори обеща да даде подкрепа за един анти-ГЕРБ кабинет, предусещайки трудния и кратък живот на едно такова правителство на малцинството, което да докаже, че неговото управление е без алтернатива. Но каква е причината за поведението на ДПС?
Традиционно се счита, че ДПС има твърд електорат, който не се влияе нито от корупционни скандали, нито от странни управленски конфигурации, нито от политически обещания и ангажименти, нито дори от личности. Сътресенията от 2017-та, когато отцепническата партия ДОСТ на Лютви Местан почти влезна в парламента и разклати структурите на ДПС по места са вече минало и в сараите би трябвало да са спокойни за електоралната си подкрепа. Да, гласовете от чужбина понамаляха, но с оглед пандемичната обстановка това е по-скоро очаквано. Нещо много по-интересно обаче се случва в районите на страната, където ДПС е традиционно силна. От 2014 година насам ДПС бележи бавен, но сигурен и постоянен спад в представянето си там. На местните избори през 2019-та загубиха няколко общини, които традиционно считаха за свои – Хитрино, Айтос, Маджарово, Лъки и други в Разградско и Смолянско. На парламентарните избори също се наблюдава отчетливо такава тенденция на областно ниво, дори в абсолютните „крепости“ на ДПС. Да вземем за пример Кърджали:
През 2014г. ДПС там е имало близо 60 хил. гласа или 70,5% от всички гласували, през 2017 общо с ДОСТ са имали малко по-малко – близо 58 хил. или 66,5%, а на изборите на 4-ти април ДПС има 44 600 гласа – 63%. Отлив от над 15 хил. избиратели и 7% по-малко откакто ДПС не е директно в изпълнителната власт. В област Разград за същия период има отлив от 12400 души – от 56% на изборите 2014г. до 40% на последните парламентарни избори – разлика от близо 16 процентни пункта! В Добрич – 19,8% през 2014г. и 8,4% през 2021г. с отлив от близо 10 хил. гласа. Ситуацията е аналогична във всички традиционно силни райони на ДПС – Търговище, Силистра, Смолян и др.

Къде отиват тези гласове? – Отговорът на този въпрос ще ни помогне да си обясним донякъде на какво се дължи поведението на ДПС.
Картинката става още по-интересна като погледнем нещата по секционни избирателни комисии. Да вземем за пример споменатата вече община Хитрино в Шуменско. Населението на общината е над 77% български турци. В секцията в с. Хитрино през 2014г. гласове за друга партия освен ДПС почти няма (43 от 61), през 2017г. ситуацията с ДОСТ разколебава представянето им и отстъпват първото място, но събрани гласовете на ДПС(123) и ДОСТ(65) пак са най-много. На последните избори, при отсъствието на ДОСТ от сцената, ДПС изкарва дори по-малко от предишните – 108 гласа, а първи са… ГЕРБ със 123 бюлетини пуснати за тях. Ще дадем друг, още по-крещящ пример от същата община, но от секцията в с. Висока поляна. То е населено от 207 души, 205 от които са се определили като турци на последното преброяване (над 99%). На изборите 2014г. са подадени 205 гласа, 190 от които за ДПС. 7 години по-късно активността в селото е два пъти по-ниска, гласовете за ДПС са 31, а първи са ГЕРБ с 43 действителни бюлетини.
Изглежда феодалната хватка на ДПС над тези райони отслабва и ГЕРБ някак бавно успява да ги отмести. Възможно е това да се дължи на залеза на националистическите партии и етно-религиозния страх да е отслабнал. Друга вероятност е на негово място у хората да се е появила някаква бизнес предприемчивост, която да изисква запазване на управлението на ГЕРБ. Това са само предположения, но каквито и да са причините, разбиването на депесарската хегемония по места със сигурност не се нрави на господата в сараите и те искат да направят нещо по въпроса.
Пресичането на зараждащия се политически плурализъм по тези райони изисква удар по основния конкурент и към момента най-сигурната стратегия е да се даде на ГЕРБ възможно най-дълга почивка от изпълнителната власт. Разместването на силите по високите етажи на властта за тях е добре дошло и те са готови да ударят едно приятелско рамо за каузата, защото отвъд политическия активизъм властва прагматичен цинизъм.


Share Follow

Leave A Reply