Инструменти на борда на космическия апарат „Вояджър-1“ на НАСА, който преди девет години напусна пределите на Слънчевата система, са доловили слабо монотонно „жужене“, съобщават учени. То е причинено от постоянните вибрации на малките количества газ, които се откриват в почти пустото междузвездно пространство. По същество „бръмченето“ представлява фонов шум, присъстващ в огромната шир между звездните системи. Тези вибрации, наречени постоянни плазмени вълни, са идентифицирани през тригодишен период, докато „Вояджър-1“ прекосява междузвездното пространство.

снимка: БГНЕС

„Постоянните плазмени вълни, които открихме, са твърде слаби, за да бъдат доловени от човешко ухо. Ако можехме да ги чуем, те щяха да са като постоянен тон, който звучи без прекъсване, но се променя незначително с течение на времето“, обяснява Стела Кох Окер, докторант по астрономия от университета „Корнел“ и водещ автор на изследването, публикувано в сп. „Нейчър астронъми“. Космическият апарат „Вояджър-1“, изстрелян през септември 1977 г., понастоящем се намира на около 22,7 милиарда километра от Земята – приблизително 152 пъти разстоянието между нашата планета и Слънцето – и все още получава и предава данни. След като преди десетилетия посети огромните планети Юпитер и Сатурн, „Вояджър-1“ сега дава представа за междузвездното пространство. Обширните области между звездните системи в галактиката не са пълен вакуум. „Яхнията“ от материя и радиация, присъстващи в ниски плътности – най-вече газ – се нарича междузвездна среда. Около 15 процента от видимата материя в нашата галактика Млечен път се състои от този междузвезден газ, прах и енергийни частици като космически лъчи.

По-голямата част от междузвездната среда се намира в йонизирано, или електрически заредено състояние, наречено плазма. „Вояджър-1“ е откривал смущения в газа в междузвездното пространство, предизвикани от случайни слънчеви изригвания. Новото проучване обаче разкрива постоянните вибрации, несвързани със слънчевата активност, които могат да бъдат постоянна характеристика в междузвездното пространство. Въпросното „бръмчене“ има честота около 3 килохерца (kHz). „Когато плазмените трептения се преобразуват в аудио сигнал, той звучи като тон, който варира. Това е малко зловещо“, казва Джеймс Кордес, професорът по астрономия от университета „Корнел“ и съавтор на изследването. След 44 години на път „Вояджър-1“ е най-отдалеченият обект в космоса, създаден от човека. „Космическият апарат ще продължи да функционира, но захранването му най-вероятно ще се изчерпа през настоящото десетилетие след близо 50-годишна служба. Вече се работи по проекти за бъдещи сонди, чиято цел ще бъде да стигнат по-далече от „Вояджър-1“, допълва Кордес.


Share Follow

Leave A Reply