Втората седмица на служебното правителство премина под знака на рокадите. Сменени бяха всички обласни управители, редица зам.-министри, главният секретар на МВР, като с това списъкът само за последната работна седмица не се изчерпва. И дори да приемем тезата, че принципът на приемственост в държавата има място само в учебниците по право, начинът, по който тези замени се случват е силно тревожен.

Снимка: БГНЕС

Бившият главен секретар Ивайло Иванов заяви, че е научил от медиите, че е освободен от поста. Подход, който е далеч от държавнически, но за сметка на това носи почерка на юмрук, стиснат във въздуха. Дори без почеркова експертиза, силно личи стремежът не просто едни хора да бъдат сменени с други, а те да бъдат заклеймени като престъпници. Изпълнителната власт обаче не е овластена да дава присъди, а и това правителство няма дори моралното право, защото не е редовно избрано от българските граждани. Това отблъскващо поведение все по-силно започва да прилича на народен съд, напомняйки за корените си. От друга страна, вулгаризирането на политиката си има своята цел – опростява езика, като по този начин се привлича тълпата. Демокрацията и охлокрацията обаче не са синоними, както явно смятат голяма част от българските политици, това са две диаметрално различни системи. А всеки, който се асоциира с тази тълпа, водена от юмрука, трябва да знае, че власт на тълпата няма. Тя винаги бива използвана, за да се управлява чрез нея. Принцип, който беше емпирично доказан през лятото на 2020 година по време на протестите.

Снимка: БГНЕС

Логично беше с новото служебно правителство междуинституционалните войни да затихнат. Все пак кабинетът е съставен от високо образовани експерти. Противно на очакваното, те не само се задълбочават, но и разширяват хоризонта си. Едва през втората седмица от управлението на кабинета Янев вече сме свидетели на сблъсък между правосъдния министър и ВСС относно Анализа за дейността на спецправосъдието.

Снимка: БГНЕС

Същевременно политици отправиха обвинения за нарушения при прилагане на СРС, СГС, както и ДАНС се самосезираха и стартира проверки. Министърът на вътрешните работи Бойко Рашков си позволи да прояви непонятна арогантност към представители на медиите. А президентът продължава да се изказва вулгарно за бившия премиер, когато на практика цялата власт в държавата е в негови ръце и не би трябвало да има противопоставяне. За съжаление, това единствено доказва тезата, че на президента, както и на властимащите по негово усмотрение, им е необходим антагонист, за да съществуват в политическото пространство. Очевидно няма притеснение, че такова поведение единствено възпалява политическия и обществен живот в страната, който има нужда от точно обратното – оздравяване на фона на пандемията. Освен това като генерал г-н Радев би трябвало най-добре да знае, че няма по-голяма трагедия за една държава от гражданската война, макар и в преносния смисъл на израза.

Снимка: БГНЕС

За разлика обаче от президента и министрите му, партиите сякаш започват да си дават сметка, че войната на всеки срещу всеки не води до нищо продуктивно. Патриотичните формации се разбраха за общо явяване на предстоящите избори. ВМРО, НФСБ и ВОЛЯ подписаха предизборно споразумение.

снимка: БГНЕС

А лидерът на БСП Корнелия Нинова обяви, че ще има “голяма лява коалиция”. Водят се разговори между БСП, АБВ, “Нормална държава” и “Движение 21”, което е по-скоро умен ход на фона на задълбочаващото се разединение в столетницата. Редно е партиите към този момент най-после да са си взели поука от партийната история на България и тези обединения да не са само с оглед на поредния предстоящ вот.


Share Follow

Leave A Reply