В седмицата, в която отбелязахме Деня на Ботев и загиналите за свободата, след като политиците отделиха време да почетат Ботев с няколко думи във Фейсбук, напрежението в политическия и обществен живот отбеляза нов връх. Този път новините дойдоха от САЩ, след като стана ясно, че американското МФ налага санкции на шестима българи заради корупция, сред които Васил Божков и Делян Пеевски. Темата бързо стана всеобщо коментирана, като дори разбуди представителите на политическото ни пространство, заспали дълбоко, най-вероятно в подготовката за предстоящите избори – като лидерът на ИТН Слави Трифонов, който тенденциозно пести политическата си енергия, но този път намери време да благодари за подадената ръка от САЩ. От коментарите стана ясно, че политиците у нас подкрепят действята на САЩ. Стана ясно обаче и че изкуствено създадената политическа криза, чрез инспириране на всевъзможни междуинституционални дразги, е довела до абсурда, в който, когато българската прокуратура повдигне 18 обвинения на някого, той бива припознат не като обвиняем, а като политически лидер. За сметка на това прокуратурата продължава да бъде атакувана като най-големия враг на българския народ. Но липсата на логика у българския избирател стана закономерна, все пак тя е необходима, за да подхранва започналите “възпалителни” процеси, целящи разместване на политическите пластове.

снимка: БГНЕС

Предходната теза беше нагледно илюстрирана от служебния кабинет. Служебният премиер Стефан Янев представи изцяло подменените нови областни управители. От представянето ясни станаха две неща. Първо, че служебният премиер не знае имената на всеки от тях. И второ, че новите лица изобщо не са нови, а са кадри предимно на партиите в кръга на президента Радев.

снимка: БГНЕС

От друга страна, служебните министри, заети да “гонят” норматива си, изразяващ се в ревизия на предходното управление, но подчертано избирателна и тенденциознна, се справят отлично с поставените им от президента задачи. Дори напълно несправедливо биват обвинявани, че не подготвят изборите, каквато е единствената им делегирана от закона задача. Напротив, изборите се готвят, изцяло в унисон с целите на по-голямата част от партиите. Целта е държавата да се “възпали” до степен, в която ще позволи на всякакви вредоносни политически организми да влязат във властта. Без да си дават сметка обаче, че по този начин към голямата част от българските избиратели, които вече са отвратени от политиката, ще се присъединят още и вотът ще се ограничи до онзи, който е политически зависим, лесно манипулируем, фанатизиран и с кратка памет.

И по отношение на кратката памет: служебният министър на вътрешните Бойко Рашков си позволи да употреби фразата “бивши хора” – реминисценция за най-дехуманизираните нюанси на комунистическия режим. Никой не е особено изненадан, че именно Бойко Рашков си служи с подобен език. Не е изненадващо и защо БСП например не реагира. Липсата на реакция обаче у партии, които ползват прилагателното “демократична” в наименованието си, е силно притеснителна, както и на онези, които твърдят, че са граждански платформи, градски десници, представители на гражданското общество и т.н.

снимка: БГНЕС

Не по-малко притеснително е и изказването на друг служебен министър – този на културата. Велислав Минеков заяви, че ще спре работата на театри, опери и музеи, като ги квалифицира като неработещи предприятия. Не е нужно да обясняваме колко цинично е културни институции да бъдат наричани предприятия. По-цинично е обаче, че именно Минеков като част от “Отровното трио”, който цяло лято участваше под една или друга форма в рушенето на сградата на Народното събрание, която е паметник на културата, бе назначен от президента на поста министър на културата.


Очевидно, в случая за президента целта оправдава цинизма. В крайна сметка, важното е служебният кабинет да “догони” норматива си навреме за предстоящите избори.


Share Follow

Leave A Reply