Първият месец от работата на служебното правителство премина под знака на рокадите, скандалите и мотото “няма незаменими хора и няма ненаказано добро”.

снимка: БГНЕС

Здравният министър пенсионира проф. Тодор Кантарджиев, който беше част от Националния оперативен щаб и директор на Центъра за заразни и паразитни болести. Аргументът за пенсионирането му е, че е навършил предвидента от закона възраст и “няма незаменими хора”. Но колко хора в държавната администрация, държавните учебни заведения и т.н отдавна са навършили пенсионна възраст и въпреки това за тях този аргумент не важи. Всъщност на всички стана ясно, че пенсионирането на Кантарджиев представлява наказание. Защото какво друго е пенсионирането за един очевидно работоспособен и активен човек освен наказание? Този акт е и изразяване на отношението на служебния кабинет към Националния оперативен щаб, равнозначно на горенето на маски и твърденията, че вирус няма. Тези действия са и в унисон с атаката срещу здравната система, която не беше пощадена от дневния ред на служебното правителство, противно на всякакъв здрав разум.

И защо протестите на колегите на проф. Кантарджиев в негова защита не означават нищо за служебното правителство, а на протестите срещу Гешев се ръкопляска от прозорците на МС и президентството. Да се застъпиш за някого, който е доказал професионалните си качества, не е ли също толкова достойно или гражданска позиция може да се защитава само “срещу”?

Всъщност пенсионирането на професора дойде непосредствено след като той заяви неколкократно в различни медии, че не е взимал пари като част от НОЩ. Като по този начин тезата, че Щaбът е служел за оправдание на политически решения, олеква. Със сигурност, каквито и да е атаки срещу експертите от НОЩ, които не само носеха огромна отговорност, но и бяха подложени на безпрецедентно обществено внимание, са меко казано грозни и ненужни. И действително затвърждават усещането, че “няма ненаказано добро”.

снимка: БГНЕС

“В правовата държава няма място за война между институциите”. Няма да познаете на кого са тези думи. Всъщност това е цитат, казан през изминалата седмица от президента Румен Радев. Който от първия си ден на тази длъжност е въплъщение на “войната между институциите”, която с времето се задълбочи и на този етап вече обхваща почти всички институции. Тази политическа шизофренност обаче не се проявява за първи път. Както стана ясно, Радев е подкрепил декларация на срещата на формата Б9, която осъжда действия на Русия на територията на страни от Алианса. Но тази подкрепа беше скрита за българската му публика в съобщението на сайта на президентството за срещата на Б9. И не – това не е признак на невменяемост, напротив, тук двуличието е необходимо и целенасочено. То е източник на жизненоважни политически дивиденти.

снимка: БГНЕС

На фона на тази политическа картина, на посещение у нас дойде европейският главен прокурор Лаура Кьовеши, която беше посрещната от отец Дионисий и групата му от протестиращи пред сградата на министерството на правосъдието. Все пак трябва да се уверим, че няма нито един, който не е разбрал, че към момента българското общество е напълно разделено по всевъзможни теми, всичките обаче удобно в услуга на някоя политическа сила и кръговете около нея. А жизненоважните теми като справянето с последиците от пандемията, оздравяването на здравната ни система, здравето на българското общество, което не се схваща само като математически сбор от избиратели, отново останаха извън дневния ред.


Все пак на фона на епикризата на обществения и политически живот в старната ни към момента, какво ни остава освен да се оплачем на Кьовеши?

Снимка: БГНЕС


Share Follow

Leave A Reply