В отговор на опасността от нова мигрантска вълна евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ Емил Радев апелира Фронтекс (Европейската агенция за гранична и брегова охрана) да окаже пълно съдействие – чрез хора, техника и финансиране – по външните граници на ЕС. Призивът бе отправен на заседание на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европейския парламент, на което беше обсъдена ситуацията в Афганистан и последиците от настъпилата криза. В изказването си Емил Радев акцентира върху засиления натиск по българската граница. „В момента нелегалният трафик на мигранти се пренасочва не толкова към гръцката, колкото към българската граница. С напредването на мигрантските потоци от Афганистан през Турция към Европа се очаква през следващите месеци натискът значително да се увеличи, особено по т.нар. „Балкански миграционен път“ – маршрут, който не беше използван от години”, припомни българският евродепутат. Като изтъкна ролята на дипломацията за решаването на проблема, той настоя да се обърне особено внимание на отношенията на ЕС с Турция и спазването на споразумението за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица, подписано през 2016 г.

снимка: БГНЕС

„Демократичната общност няма как да остане безразлична към събитията в Афганистан, но в този толкова труден момент – и от човешка, и от политическа гледна точка, не можем просто да очакваме следващите ходове на талибаните. Наша пряка отговорност е безопасността на милионите европейци, затова е важно да укрепим и подсилим външните граници на ЕС. От нас се изисква да направим всичко необходимо, за да не допуснем навлизане на джихадисти в Европа и пряка заплаха за сигурността на гражданите й”, категоричен бе Радев.

снимка: Пресцентър ПП ГЕРБ

Според него ЕС трябва да продължи да работи активно със съседните на Афганистан държави. Това ще позволи, вместо да предприемат дълги, опасни и незаконни пътувания, хората, които бягат от военни конфликти, да остават по-близо до своята родина, за да могат по-бързо и лесно да се върнат по домовете си, когато стане възможно. Макар че всички участници в заседанието изразиха тревога заради хуманитарната криза и загриженост за международната сигурност, при дебатите се очертаха и противоречия в позициите на политическите групи в Европейския парламент. В изказвания на представители на социалистите, на либералите и на крайно левите в ЕП беше изразена тезата, че ЕС трябва да отвори вратите си за всички, поискали статут на бежанци, докато от ЕНП се обявиха за поддържане на миграционните потоци под контрол и за защита на външната граница на ЕС. От групата на Европейската народна партия изтъкнаха и необходимостта да се предотврати създаването на нов пазар за контрабандистите и трафикантите на хора.

По данни на ЕК, които бяха представени в рамките на заседанието, гражданите на Афганистан се нареждат на второ място по брой на подадени молби за международна закрила. Постъпилите през тази година 35 000 молби за убежище са с 38% повече в сравнение с регистрираните през предходната 2020 г. Вследствие на кризата повече от 3,4 млн. души са разселени в Афганистан. Поради затворените граници към момента миграцията е съсредоточена вътре в страната. Само през последния месец вътрешните бежанци надхвърлят половин милион души, като 80% от тях са жени и деца, посочиха още от ЕК. Бежанците от Афганистан, регистрирани в съседните държави, надхвърлят 2 млн. души – 1,5 млн. души в Пакистан, 780 000 в Иран, а 210 000 в Таджикистан. От Европейската комисия обаче отбелязват, че реалните стойности са много по-високи от официалните, тъй като голяма част от бежанците, напуснали Афганистан, са без документи или се ползват с различен статут. И макар че отразените 4 700 незаконни преминавания на границата са със 17% по-малко спрямо 2019 г., от ЕК отчитат, че в някои държави-членки има нарастване на постъпващите от Афганистан.


Share Follow

Leave A Reply