Седмица преди официалното стартиране на предизборната кампания за президент и нов парламент, президентската битка засенчи борбата на партиите за влизане в НС. Очертаха се основните претенденти за президентския пост – Радев, Герджиков и Панов, които вече размениха остри реплики помежду си. Тонът зададе Радев, за съжаление той беше грешен. За пореден път настоящият държавен глава си позволи да вдигне юмрук и да принизи президентската институция на махленско ниво като коментира номинацията на ректора на Софийския университет като опит за скриване под тогата му… Струва ми се, че въпреки че изборите за президент и парламент ще бъдат две в едно, не е редно Румен Радев да бърка двата вота и да се държи като обикновен партиен лидер в предизборна кампания, който не си мери думите. Президентската институция, въпреки всичко, което й се случи за последните пет години, все пак изисква друг тип публично говорене и водене на дебат, макар и задочен, и предизборен…

Фалшивият тон беше продължен от доскорошния председател на ВКС Лозан Панов, който също се впусна в президентската битка, подкрепен от “Демократична България”. Той квалифицира Румен Радев като “фалшив герой”, което би било напълно пунктуално, ако тази линия беше поддържана последователно от партията, която стои зад него или от самия него през последните пет години. Вместо това, когато беше време това да се каже, гореспоменатите удобно си мълчаха, за да се качат по стълбичките на Народното събрание върху юмрука на този политически “герой” – типичен пример за “последователно” и “достойно” политическо поведение”…

Президентската битка не само засенчи парламентарната, но и напълно забрави за пандемията. Борба с пандемията няма от встъпването в длъжност на служебния кабинет. Министър Кацаров е най-безотговорният здравен министър в историята на България, за което беше поощрен от Радев и преназначен на служебния пост… Само по себе си това действие на президента Радев, което доведе до черната статистика, с която се събуждаме всяка сутрин, би следвало да го лиши от правото да бъде издиган за втори мандат, но явно за тези, които го подкрепят, здравето на българите и българското общество не струва нищо. Типичен пример за това са БСП в лицето на Корнелия Нинова, която миналата година по време на вълната от пандемията, когато ваксини все още нямаше, настояваше за оставки и твърдеше, че мерките са под формата на палиативни грижи. Е, сега ваксини има, но никой не иска да се ваксинира, защото на поста здравен министър е назначен и преназначен антиваксър, мерките са фиктивни, защото какви мерки да се въвеждат, когато и без друго целият български народ трябва да излезе за пореден път да гласува, защото партиите не се справиха с единствената им делигирана задача.

снимка: БГНЕС

Сега обаче Нинова не вика за оставки. Мнозинството от политиците не смеят да коментират липсата на мерки и провала на служебния министър, за да не обидят случайно Радев и да загубят някой друг глас…

снимка: БГНЕС

На фона на политическите “герои”, действително героично е чувството за дълг, с което здравните експерти продължават да напомнят за провалената ваксинационна кампания, въпреки риска да им се случи това, което се случи с проф. Балтов и проф. Кантарджиев…

снимка: БГНЕС

Седмица преди старта на кампанията за изборите две в едно политическата картина е обичайната, а статистиката…черна.


Share Follow

Leave A Reply