Изминалата работна седмица, въпреки че беше напълно безполезна за подобряване на живота на хората в страната, се оказа изключително важна за анализа на политическата действителсност. В частност за обрисуване на заключителния портрет на президента Радев и служебото правителство малко повече от седмица преди да си изберем нов президент и редовна власт.

Коронакризата достигна абсолютния си пик в страната. Здравните власти вместо да вземат необходимото и смело, но непопулярно и рисковано за рейтинга им решение да въведат пропорционални нови мерки, решиха, че е уместно просто да свикат една пресконференция, на която любезно и подчертано театрално да помолят хората да се ваксинират и ако имат възможност да си останат вкъщи през следващите седмици…

Този призив беше илюстриран с постъновачния жест на хващне на ръце на министъра и присъстващите експерти. Абсурдно неадекватна на реалността, тази постановка предизвика единствено смях у хората. Напълно ненужен този акт обаче послужи за друго – да обрисува картината такава, каквато е – здравните власти са с „вързани ръце“, защото техният началник е кандидат за президент и те не могат да направят нищо друго в пика на здравната криза освен да се хвнат за ръце, защото иначе рискуват заветните избори, които очевидно според изкривения морал на горепосочените, са по-ценни от здравето и живота на хиляди българи…Явно в кабинета на Радев министрите „знаят цената на всичко и стойността на нищо“…

Към края на седмицата проблемът на президента с реалното остойностяване на реалността достигна нови измерения. Символ, с който историята ще запомни управлението на служебния кабинет е засядането на кораба „Вера Су“, който беше „спасен“ повече от месец и два милиона лева по-късно. Президентът обаче единствен видя героизъм в меко казано жалкото „справяне“ със ситуацията и награди с Почетния знак на държавния глава участвалите в акцията. Още едно никому ненужно и незаслужено разхищение на държавния ресурс, но за сметка на това този жест, по-скоро насочен към изкривяване на предствата за това какво действително се случи, илюстрира прекрасно закономерността в управлението на президента – всеки провал да бъде окичен с почести, всяко прасе да получи звънче и като цяло на черното да се казва бяло…

Защото колкото по-абстрактна и размита е картината, толкова по-трудно ще видим истинското лице на политическия Дориан Грей, чийто портрет преди пет години беше нов и чист, представян като най-красивото лице в политиката. Пет години по-късно лицето е същото, но портретът се промени. Върху него се изписаха политически егоизъм и лицемерие…


Share Follow

Leave A Reply